|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Петък се й Тодор погодил,
събота годен походи,
неделя бе му сватбата,
понделник бе му момин-ден,
вторник му писмо довтаса -
Тодор на война да иде.
Ала му млада булката,
свидят му да я остави,
срам го е да я поведе.
Итра е била Петкана,
влезла е в нова градина,
дабрала цветя всякакви,
направи китка размясна,
па я на Тодор подаде
и на Тодора думаше:
- На ти, Тодоре, таз китка,
денем я носи на страна,
нощем я туряй на роса!
Кога посъхне таз китка,
ти да се, любе, усетиш,
че съм се ази годила,
годила, ще се оженя.
Тодор си китка поемна
и си е войник заминал.
Носи я девет години,
китката седи все росна,
като десета постъпи
и китката му посъхна,
посъхна китка, повехна.
Тодор се й тогаз усетил,
че му се й булка годила,
годила, ще се ожени.
Тодор на царят продума:
- Царьо льо, господарьо льо,
ще ти загатна гатанка,
дали се можеш усети -
заградил съм си градинка
със криво перо петльово,
посеял съм си ябълка.
Девет години как цъфни,
как цъфни, пък не вързува,
сега е, царьо, цъфнала,
едно е зрънце вързала,
и то е, царо, на върът.
Царят си мисли, помисли,
не може да се усети
и на царица продума:
- Царице, господарице,
Тодор ми гатна гатанка,
не мога да се усета.
Тя му царицата рекла:
- То не е, царо, ябълка,
ами на Тодор булката -
годила, ще са ожени.
Нека да с'иди млад Тодор!
Царят му конче подаде,
Тодор си конче възседна
и си към дома отиде.
Край село лозя имаше,
на лозе старец и бабичка,
тий си лозята коренят
и черни тръни сеяха.
Тодор са при тях повъзпре,
Тодор си старци попита:
- Що си лозето корените
и черни тръни сеете?
Старец на войник продума:
- Имаме войник като теб,
днес му са жени булката,
та сме от мъка тук дошли,
лозето да си кореним
и черни тръни да сеем,
че е чернило към нази.
Тодор си бърже отива,
сред село сватба идеше,
Тодор сватове думаше:
- Я си сватбата възпрете,
да си подаря булката!
Тий са сватбата възпрели,
булка му ръка целува
и му познала пръстенът,
дет са двамата менили,
и си булото фърлила,
и на сватове думаше:
- Сватове, стари кумове,
аз ще си взема мой Тодор,
вие си празни вървете,
на друго място търсете!
И си с Тодора замина.
Добродан, Троянско; инф. род. в Калеица, Троянско (БНПП 4, с.
278 - "Войник на сватбата на жена си").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|