* * *

Войник на сватбата на жена си

Ой те тебе, Столаким Тодоре!
Затворен е Столаким Тодора,
затворен е у темна темница,
та е лежал девет годин време.
Се му макя бели книги праща,
бели книги, али църно писмо,
а сега му макя допратила
църна книга, а цървено писмо.
Лице драла, писмо писувала:
"Ой те тебе, Столаким Тодоре,
ка мож, да мож - дома да си дойдеш,
любне ти се на дворове жени.
Па не зима юнак, ка се зима,
туку зима Тодора саизин,
ем саизин, свойго измекярин!"
Книга чети Столаким Тодора,
книга чети, дробни солзи рони.
Согледа го тъмен занданджия,
па на него потиом говори:
- Ой те тебе, Столаким Тодоре,
защо четиш тая черна книга,
черна книга, а червено писмо,
защо четиш, дробни солзи рониш?
Проговаря Столаким Тодора:
- Ой те тебе, тъмен занданджийо,
се ми макя бели книги праща,
бели книги, али църно писмо.
Сега ми е макя допратила
черна книга, а червено писмо.
Лице драла, книга писувала:
"Ой те тебе, Столаким Тодоре,
ка мож, да мож - дома да си дойдеш,
любне ти се на дворове жени.
Па не зима юнак ка се зима,
туку зима Тодора саизин,
ем саизин, свойго измекярин!"
Затуй чета тая черна книга,
черна книга, а червено писмо,
затуй чета, дробни солзи роня.
Проговаря тъмен занданджия:
- Ой те тебе, Столаким Тодоре,
ке улезнеш тъмна конюшница,
па че янеш Шарца добра коня
и че тръгнеш дома да си идеш.
Та че минеш през гора зелена,
па набери база бучениша,
па направи свирки и виолки,
направи си божа прошлекина.
Като ойдеш дома на дворове
засвири си свирки и виолки,
па си запой тая жална песен:
"Ластовица гнездо подновуе,
сокол иде гнездо да разтури."
Послуша го Столаким Тодора,
па улезна тъмна конюшница,
па си яна Шарца добра коня.
Кога тръгна дома да си иде
он си мина през гора зелена,
па си набра база бучениша,
па направи свирки и виолки,
направи се божа прошлекина.
Па си ойде дома на дворове
и си седна на белите порти,
и засвири с свирки и виолки,
и запоя тая жална песен:
"Ластовица гнездо подновуе,
сокол иде гнездо да разтури."
Излезнаа неговите сестри
и на него потио говоря:
- Диг се оттук, божа прошлекиньо,
не грози ни на снаа сватове!
Я он си им потио говори:
- Да си дойде младата невеста,
да цалива мене десна ръка,
тогай язе назад че се върнем.
Излезнала младата невеста
да цалива нему десна ръка.
Познала си пръстен меньовника
и тогай се виком провикнала:
- Ой ви вази, китени сватове,
скоро вие назадь се върнете -
това си е Столаким Тодора!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011