* * *

Войник на сватбата на жена си

Чичо Тодору думаше:
- Недей се жени таз зима,
таз зима и таз година,
тази година войнишка,
войнишка, клета вдовишка,
млади войници ще сбират.
Тодор чича си не послуша,
в петък се Тодор посгоди,
в неделя бе му сватбата,
в понеделник бяха момяни,
във вторник книга довтаса -
да върви Тодор млад войник,
млад войник със войниците.
Тодор се чуди и мае,
какво да прави булчето -
срам го е да го поведе,
свидно му да го остави...
Хитра е била булката,
влязла във нова градина,
набрала цвете сякакво,
направи китка размесна,
па я на Тодор подаде
и си на Тодор думаше:
- На ти, Тодоре, таз китка,
денем я носи на калпак,
нощем оставяй на роса,
когато китка повехне,
тогава ще се оженя.
Носил е Тодор китката,
носил я девет години,
денем я носил на калпак,
а нощем слагал на роса
и си китка повяхнала.
Тодор си сърна, посърна,
па си на царя думаше:
- Царьо ле, господарьо ле,
заградил бях си градинка,
посеял бях си ябълка -
ката година цъфнува,
цъфнува пък не вързува,
тази година цъфнала,
на връх двенки вързала,
мож ли ме, царьо, отпусна,
да ида, да ги откъсна?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011