* * *

Войник на сватбата на жена си

Николчо ферман допада
от царят и от везирят -
младо войниче да иде!
Николчо сбира, тръгнува,
любе му право стоеше,
росна му китка виеше,
и я на Николча даваше:
- Вземи, любе ле, таз китка,
деня е носи на глава,
ноще я клавай на роса.
Честом китката поглавай,
га се китката разцъфти
бели червени цвятове,
сини зелени ядове,
и ти се хитром досети,
че ти се жени любето!
Взел я Николчо китката,
носел я много, не малко,
цели ми девет години.
На деветата се разцвети,
бели червени цвятове,
сини зелени ядове.
Николчо се хитром досети,
че му се жени любето
за друго първо любове...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011