* * *

Войник на сватбата на жена си

Зехинче ми сбира, тръгнува,
далечен кяр да кирува,
кярове - бели грошове.
Любе му право седеше,
и дребни сълзи ронеше,
и на Зехинче думаше:
- Любе Захинче, Захинче,
чим ти ми сбираш тръгнуваш,
чим мене кому оставяш?
- Оставям те, либе ле,
той хи майци, мой хи,
да ми са, любе, чакаш,
цяли ми девет години,
девет гони и три дена.
Ако на деветто не дойда -
та си се глави и жени
за друго първо любове.
Тъй го любе му чакало,
цяли ми девет години,
че са му любе оглави,
за друго първо любове.
Кога в неделя сутринта,
Захинчова стара майчица,
тя по двор ходи и плачи.
През пътя пътник замина,
той си бабичка попита:
- Бабичко, стара леличко,
що по двор ходиш и плачиш?
- Как да не плача, сине ле,
я имах сина Захинча,
тя го бе майка главила
в селото за баш момата.
Вчера се либе му ожени
за друго сетно любове.
- Бабичко, стара бабичко,
мога ли булка завтаса,
както не обюбени,
дарите не обдарени?
- Зафтасоваш я, пътнико,
ако си конче умориш.
Захинче слезе от конче
и си конче облюби
от двете страни по глава
и си на конче продума:
- Прибягвай, конче, прибягвай,
булаката да завтасаме.
Всяки си метна бахшише,
Захинчо си метна бурмите,
та си го булка познала
и си с него тръгнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011