* * *

Войник на сватбата на жена си

Яла и Стоян заженил.
Доде му сватба стоеше,
ситен му ферман довтаса -
да иде Стоян, да иде,
да дигне вълна бегличка.
Излезнал млад Стоян,
та на кметове се моли,
на кметове и попове:
- Ко'то писахте кола,
кола петстотин,
да дигате вълна бегличка,
оти писахте и мене,
ко'то съм сватба правил?
Они му тогива казували:
- Тебе сме писали,
че ти са биволе яки
и ти са кола нови,
и ти са жегли железни,
да ще ти, Стояне, керване да водиш...
И Стоян си тръгнал, та пошел.
И ко'то пошел Стоян,
минал покрай годеница,
и она на вратнико стояла,
и у ръка торба държала,
и у една ръка китка държала,
и му казала:
- Додека е китка весела,
и ти да ме знаеш,
че съм тебе чакала;
откъде китка стане нехела,
да знаеш, Стояне, да знаеш,
че съм се годила, Стояне!
И Стоян отшел.
Девет годин станало,
доде вълна теслимил,
теслимилил на кралицата.
Секоя заран китка беше весела,
коги една заран китка померкнала,
невесел станал млад Стоян
и кралица го викнала:
- Оти, Стояне, ката заран весел,
а тая заран не ми е весел?
И Стоян е казал: - Оти невесел?
Не съм весел, че има, царице,
че има през врата две ябълки,
две ябълки петровки.
Ката година раждат,
раждат една златна ябълка,
и тая година родили,
ко'то родили, дошли айдуци,
та украднали ябълки.
Сетило се царица.
Това не са айдуци дошли,
но ми се любовница жени!
Рекла тогива царица,
рекла на нойни ръджале:
- Изведете коня хранена,
хранена, крилата,
да иде Стоян, да иде,
да иде на негови домове,
че от мене прошка има
да иде на негови домове...
И пошел Стоян, пошел -
доде от зенгия постъпи на кон,
настанал бащино лозе.
Баща му лозе копа у неделя,
рекъл млад Стоян:
- Помогай Бог, копачко,
оти копаш лозе у неделя -
дали го копаш да ражда,
или го копаш да съхне?
- Я го не копам да ражда,
на го копам да съхне,
от мои синове мъки.
Заминал него, заминал,
от'шел на бащини домове,
и сестра му тъче платно.
- Да що го тъчеш у неделя -
дали тъчеш да носиш,
или го тъчеш за покров?
- Не го тъчем да носим,
на го тъчем за покров,
от братови па мъки...
И отвърнал се Стоян,
она му отказува -
че има един братец Стоян,
и него беглик закараа,
и негово либе жени се,
та от мъка голема тъчем...
И тогива си Стоян от'шел на сватба,
и ко'то от'шел на сватбата,
го викнали тогива унетра,
викнали го сладка трапеза;
на сладка трапеза приседнал
и невеста вино предава,
и ко'то предала нему вино,
и он си дал ръка да целува -
и ко'то целува ръка,
она си познае пръстене...
Тогива невеста млада
отпущи чаша от своя ръка
и прегърна млада Стояна:
- О, Стояне, Стояне,
досеги ли се сети за мене?
И после Стоян голема веселба дигнал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011