* * *

Войник на сватбата на жена си

Затворено Раде у дзъндане,
затвори га паша Дебрелиа,
засака му неколико благо,
шес товари благо му засака.
Раде нема ни товар да даде.
Затвори га паша Дебрелиа,
та лежало девет годин дъна.
Девет годин ньега любе чека.
Ка поступи десета година,
тъгай се й любе заженило
И Раде га тъгай ньега чуло,
па говори паши Дербелии:
- Такот Бога, пашо Дебрелио,
девет годин мене любе чека.
Да ме пустиш любе да изпратим!
Опусти га паша Дебрелия.
Със коня е Раде затворено,
он си вана коня Шаренога,
па си пойде през широко поле,
та отиде на негови двори.
Къга ойде на негови двори,
та си чука порти железни,
косете му се поземе влаче,
а с ноктите може да орати.
Ка си чука порти железне,
ка излезе прелепа невеста,
полни двори китени сватове,
и говори прелепа невеста:
- Такот Бога, робе низ дзъндане,
къко идеш, робе низ дзъндане,
дали виде това пусто Раде?
И говори робе низ дзъндане:
- Такот Бога, прелепа невесто,
оддавна съм Раде закопало,
коня съм му за опело узел.
Она бъркна у свилни джепове,
та загребе сос шаку жълтици,
та дарува роба низ дзъндане.
И говори робе низ дзъндане:
- Такот Бога, прелепа невесто,
уведи ме у твоята кукя,
оддавна съм сеир погледало,
та ме тури доле у децата!
Увела го у нойната кукя,
турила го доле у децата.
Па говори кумък, старойкя:
- Такот Бога, прелепа невесто
я изнеси Радевуту чашу!
Кой че може чашу изпиети,
он че буде млади младоженя!
Ка изнели Радевуту чашу,
троица по трапезу ю вуче,
сва трапеза от чашу йе пила,
йоще йе чаша половина.
Па говори кумък и старойкя:
- Такот Бога, прелепа невесто,
я ю додай робу низ дзъндане!
Оно си йе винце жаливало,
дали може чашу да изпие?
Додали ю робу низ дзъндане.
Оно узе чашу сребърницу,
на душек йе чашу изпило.
Па говори роба низ дзъндане:
- Такот Бога, прелепа невесто,
я ми додай ош едну чашицу,
я немам мустак да натопим,
а то не ли бубрек да напоим.
Па говори кумък и старойкя:
- Такот Бога, прелепа невесто,
изнеси Радевуту саблю!
Кой че може саблю да извади,
он че буде млади младоженя!
Ка изнели Радевуту саблю,
троица ю у трапезу вуче,
сва трапеза саблю опинала,
а сабля не чуе, не хае.
Говори кумък и старойкя:
- Такот Бога, прелепа невесто,
я ю додай робу низ дзъндане!
Оно изпи Радевуту чашу,
оно може саблю да изтръгне.
Додали ю робу низ дзъндане.
Йош ю у руку не ватило,
они йе половин излезла.
Ка говори това пусто Раде:
- Моя сабля, мое студено железо,
девет годин не съм те у руку ватил,
още толко си ми побелела,
а не си ми ръджу уватила!
Па си търже тую остру саблю,
па посече китени сватове
и посече млади младоженя.
Остави си кума и старойкю.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011