* * *

Войник на сватбата на жена си

Младо се е Иве заженило,
заженило, младо затъжило.
снощи му е писмо пристигмуло,
оно младо на войну да оди,
я да оди, я главу да прача.
Девет снае баницу му месу,
девет брайкя коне му упрегу,
а либе му у градину шета,
да си бере тамо росну китку.
Ка отиде цари у дворове,
у сред двори китку да насади,
до кига е китката весела,
до тъгай че либе да га чека.
Не мину се ни много, ни малко,
минуше се девет години време,
тъгай ми китка повенула,
тъгай му се либе заженило.
Бог да бие Иве, верна слуга,
по двор ходи, дребни сълзе рони.
Опазила га царица Елена
и на Иве она продумала:
- Вала тебе, Иве верни слуго,
я не съм те тебе уилно видела,
а сега си се млого унило,
унило, млого умислило?
Проговара Иве, верна слуга:
- Вала тебе, царица Елено,
сега ми се й либе заженило,
заженило, либе затъкмило.
Проговара царица Елена:
- Я улезни у ладни зимници,
та избери сабю дипленицу,
що се дванаесе пути,
па улезни у ладни яхъри,
та избери конче най-бързо,
та си иди дома на дворове,
па извади сабю дипленицу,
та замаай налево-надесно,
да си либето ти, Иве, узнеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011