|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
В петък се Стоян посгодил,
в събота годеж направил,
в неделя му бе сватбата,
а в понеделник момин-ден.
Във вторник ферман довтаса -
да иде Стоян млад войник,
с войската да си воюва,
байрака да си развява.
Баща му конче стягаше,
майка му хляба месеше,
сестра му дрехи търсеше.
Млада му била булката,
свидно му да я остави,
срамно му да я поведе.
Хитра му била булката,
влязла във нова градина,
набрала цвете всякакво,
направи китка разместна,
па я Стояну подаде:
- На ти, Стояне, таз китка,
дене я носи настрана,
ноще я слагай на роса.
Кога ти китка повяхне,
повяхне китка, посърне,
тогава да си ти знаеш,
че съм се ази сгодила,
сгодила, ще се оженя!...
Носил я Стоян, носил я,
носил я девет години,
тогаз му китка повяхна,
повяхна, още посърна.
Тогаз се й Стоян осетил,
че ще се й булка сгодила,
сгодила, ще се ожени.
Стоян си царю думаше:
- Царьо ле, господарьо ле,
ще ти загатна гатанка,
можеш ли се ти усети.
Посеял съм си ябълка
в бащини равни дворове,
всяка година все цъфне,
все цъфне, а пък не върже.
Тази година цъфнала,
цъфнала и е вързала.
Царят не се усетил,
най се усети царица
и си на царя думаше:
- То не е, царьо, ябълка,
ами е, царьо, булката,
често се сгодявала,
ала се не е женила,
сега се е тя сгодила,
сгодила, ще се ожени.
Пусни го, царьо, да иде,
булката той да си вземе.
Па си е Стоян отишел,
вървял е, що си е вървял,
настало тяхното село,
настали техните лозя,
техните лозя и нивя.
Неговите майка и баща
лозето си копаеха.
Стоян им тихо думаше:
- Помага Бог, бабо и дядо,
що си лозе копаете
в хубава света неделя,
дали много да си роди,
или из дъно изсъхне?
Те на войниче думаха:
- Войниче, младо пътниче,
нито е много да роди,
нито из дъно да съхне.
Имаме сина Стояна,
девет години на война,
сега му се жени булката,
та от тъга сме си дошле,
лозето да си копаем.
Стоян сватбари думаше:
- Кумове, стари сватове,
постойте и почакайте
булка ръка да целува!
Кога му ръка целуна,
тя си е пръстен познала.
Стоян сватбари думаше:
- Я чуйте, вие сватбари,
празни не ще да ви върна,
ще ви дам ази сестра си!
Брестово, Ловешко (НПЛов., с. 130 - "Войник на сватбата
на жена си - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|