* * *

Войник на сватбата на жена си

Заим си конче ковеше,
майка му си го държеше,
любе го хитро питаше:
- Заиме, любе Заиме,
къдено мислиш да идеш,
по-млочко бавите ли са?
- Бавим са, бавим, любе ле,
до девет, десет години.
- Заиме, любе Заиме,
мене си кому оставаш?
- Оставам си та, оставам,
на мойна стара майчица.
Чекай ма, любе, чекай ма
до девет, десет години.
Ако се назад не върна,
да си те майка ожени,
като ми нейна дъщеря.
Чека го любе, чека го
до девет, десет години,
стана се любе ожени.
Майка му тръгна на вода,
нарами бели харкуми
и среща срещна пътниче.
- Бабичко, стара майчице,
защо ми плачиш, майчице?
- Как да не плачим, пътниче,
едно ми синче имехме
и то на война отиде.
Чека го любе, чека го
до девет, десет години,
неска му правим сватбата.
- Майчице, стара бабичко,
отколе отидоа ли?
Конче ле, конче ранено,
ако ли сватба пристигнем,
зам ще та, коньо, подкова
със алтънени петали;
пък ко ми, коньо, не стигнем,
главана ще ти отрежа.
Заим през село зализа,
сватба над село излиза;
във гора сватба зализа,
Заим от село излиза.
Кога през гора вървеше,
врить са вършену свиваха,
врить си Заима жалеха.
Заим си сватба не стигна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011