* * *

Войник на сватбата на жена си

- Войник отивам, Радке ле,
три години служба да служа.
Не мога да се намилвам
на твоито бяло лице;
не мога да се нарадвам
на твойта тънка снага,
не мога да се начудя
на твойта руса коса,
немога да се наслушам
на твойте сладките уста!...
Чудя се, Радке, мая се,
като си много хубава,
ала си малко глупава,
да не би да ме забравиш
и други да си залюбиш?
Засмея се Радка тогава
и влезе в равни градини,
набрала цветя всякакви,
че нави китка смесена
и я на Георги даде.
Засмя се, та му продума:
- Я, на ти, либе, таз китка,
нощем я слагай на роса,
денем я носи на глава,
когато китка миришеш,
също че мене целуваш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011