* * *

Войник на сватбата на жена си

Йоване, море Йоване. (2)
Йован си бел град градеше,
отблизу да се белее,
отдалек да се лелее,
да му турци, ле, не дойодат,
да му либе не гледая,
йоти йе много йубаво.
Кога беше, ле, тежка сватба,
на трапеза му абер дойде
Йован войник да си йоде.
Станува Йован, кренува,
остава млада невеста
под тенка бела прекровка.
Либе е итро, разумно,
флезнала в росна градинка,
набрала китка шарена.
От прекровка конци кине,
та си китка увиваше,
на Йован я подаваше,
китка дава и наръча:
- Земи, Йован, тая китка,
доде йе китка весела,
дотогай язе ке седа,
ке седа, тебе ке чекам,
като ти китка увехне,
язека ке се оглава,
кога ти китка изсъхне,
на мен ке е тежка сватба.
Станува Йован, кренува,
деня я носи на глава,
вечер я тура под зглаве.
Минали са девет годин,
китка му йе повеенала,
повеенала, изсъхнала.
Било йе света неделя,
Йован се илно уили,
уили, море угрижи.
Кона чеше, съзи рони.
Согледа го негов другар:
- Е Йоване, млад Йоване,
кога коне си чешеше,
чешеше, песен поеше,
сега чешеш, съзи ронеш,
та що ти йе дожалело?
Йован му вели, говори:
- Кога гренах войник д'ида,
оставих млада невеста
под бела тънка прекровка.
Либе ми китка проводи,
ем ми наръча-поръча
кога ми китка повехне,
дотогай мене ке чека.
Сега ми китка изсъхна,
сега й е тежка сватба.
- Йоване, море Йоване,
можеш ле днеска да стигнеш?
Я си земи бърза кона,
та си иди на сватбата.
Взема Йован бърза кона,
дури нога да преметне,
половина од изоди.
Дури друга на кон качи
и йе стигнал на сватбата,
на сватбата, на трапеза.
Булче му е по трапеза.
Седнал Йован на трапеза
най-накрае, при децата.
Булче дойде до Йована,
Йован й пара не даде,
но й даде златен пръстен,
златен пръстен меновнико.
Тогай го булче познало,
па си се викна-провикна:
- Чуйте, сватове, сватбаре -
сватбата йе на Стояна,
булката йе на Йована!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011