* * *

Войник на сватбата на жена си

Плени Гюро земя Арбанашка,
не плени я за сребро, за злато,
но а плени за убава Мара,
за убава Мара Арбанашка.
Заплени я Гюро, доведе я,
още Мара под бела коприна,
а на Гюро силен хабер дойде -
д' иде Гюро царя войник да е,
я да иде, я глава да прати.
Я Гюро си на майкя говори:
- Кажи, мале, какво да направим,
дали д' идем, дал глава да пратим?
А макя си на Гюро говори:
- Леле сино, Гюро Смендерлийо,
тизе д' идеш тебе че се надам,
глава прати кому че се надам?
И Гюро си майкя послушуе.
Рано рани Гюро Смендерлия,
та се справя царя войник д' иде,
и на майкя тиом проговори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
да ми чуваш, мале, лепа Мара,
да я раниш сладки благи манджи,
заран-вечер вино и ракия,
а на пладне блага медовина,
ега би ме Мара почекала!
Дочула го Мара Арбанашка
и на Гюро тиом продумала:
- Не наръчай, Гюро, не поръчай,
я улезни у мала градина,
та откини девет листа ружа,
отнеси я у царева война,
насади я царева градина,
дзаран-вечер вода я наливай,
я напладне тия дробни сълзи.
Доде ти е ружица весела
дотогай чем, любне, да те чекам.
Като хване ружица да вене,
че се женим, ич нема да чекам!
Послуша а Гюро Смендерлия,
та улезна у мала градина,
откинал е девет листа ружа,
отнел я е на царева война,
насадил я царева градина.
Дзаран-вечер с вода я наливал,
я напладне тия дробни сълзи.
Била му е ружица весела,
била му е до девет години;
закарало лето, та десето,
туку хвана ружица да вене.
Хвана Гюро уилен да оди,
се уилен Гюро и угрижен.
Остра сабя по земи я влачи,
чоен кожух наопако носи,
самур калпак над очи надноси.
Согледа го царевата макя
и на Гюро тиом проговори:
- Таком Бога, Гюро Смендерлийо,
ти ни беше най-весел у война,
сега що си уилен, угрижен?
Дали те е сестра преженила,
или имаш любне яко младо?
А Гюро си на нея думаше:
- Таком Бога, царева майчице,
нито ме е сестра преженила,
нито имам любне яко младо.
Нело имам една стара макя,
па се чуло, бре, пуста скъпия -
котел жито, море, котел пари,
че ми умре моя стара макя!
Проговори царевата макя:
- Леле, сино, честитото царо,
я си пущай Гюро Смендерлия,
я го пущай дома да си иде!
Имал си е една стара макя,
па се чуло, бре, скапа скъпия -
котел жито, море, котел пари,
че му умре нему стара макя!
И царо си макя послушуе,
опущи си Гюро Смендерлия,
опущи го дома да си иде.
Нацърпа му два джепа жълтици
и му даде модрица кобила
що летеше по модри облаци,
скоро-бърже дома да си ойде,
па си пойде Гюро Смендерлия.
Като приде при нийното поле,
согледал е един стари деда,
дека оре у света неделя,
ем неделя, ем Преображене.
Согледа го Гюро Смендерлия,
и на него тиом проговори:
- Таком Бога, е ти стари дедо,
защо ореш у света неделя,
ем неделя, ем Преображене?
Проговори тоя стари деда:
- Таком Бога, царево войниче,
и я имах сина като тебе,
и он иде царев войник да е.
Еве стана девет годин време
ка е ошел, ич не си е дошел,
сега му се любнето зажени,
та не мога жалби да му гледам!
И Гюро си старец отминуе,
па е пошел мало по-нагоре,
насреща му една стара баба,
дека копа у света неделя,
ем неделя, ем Преображене.
Проговори Гюро Смендерлия:
- Таком Бога, е ти стара бабо,
защо копаш у света неделя,
ем неделя, ем Преображене?
А она си на Гюроте дума:
- Таком Бога, царево войниче,
и я имах сина като тебе,
и он иде царев войник да е.
Еве стана девет годин време
ка е ошел, ич не си е дошел,
сега му се любнето зажени,
та не мога жалби да му гледам!
Отминал е таа стара баба,
та е пошел мало по-нагоре,
насреща му две малки девоки
де си беля тия бели платна,
де си беля, та ги църни правя.
Проговорил Гюро Смендерлия:
- Таком Бога, две малки девоки,
що белите тия бели платна,
белите ги, та ги църни правите?
А они си на Гюро думаа:
- Таком Бога, царево войниче
имахме си брата като тебе
и он иде царев войник да е.
Еве стана девет годин време
ка е ошел, ич не си е дошел,
сега му се любнето зажени,
та не можем жалби да гледаме,
да слушаме свирки и тупане!
Върви Гюро право у дворове,
пуни двори се честни трапези,
пуни двори китени сватове.
Направи се Гюро Смендерлия,
направи се стара прошлякиня,
па си седна долу у трапези.
Извели са Мара Арбанашка,
извели я ръка да целива,
редом ръка по честни трапези.
Ред е дошло Гюро Смендерлия,
а Мара се назад уступуе
на прошляко ръка да не цуне.
Върнале я два млади девера
и на прошляк ръка да цалива.
Итър беше Гюро Смендерлия,
подаде си таа десна ръка
и на ръка пръстен меньовника.
Согледа го Мара Арбанашка,
согледа си пръстен меньовника,
сива Мара китки от главата,
сива Мара, надалек ги фърля,
на девери тиом проговори:
- Я станете сите да с'идете,
това не стара прошлячина,
това си е мое първо либе,
първо либе Гюро Смендерлия!
Си сватове из двор излезнали,
па си Мара за Гюро остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011