* * *

Войник на сватбата на жена си

Имала е мама, имала,
едничък син Стоянчо.
Скришом го мама хранила,
по-скришом да го ожени,
да го хората не знаят,
за войник да го не вземат.
В петък са яли и пили,
в събота годеж годили,
в неделя сватба голяма,
в понеделник хабер довтасва -
Стояна войник да вземат.
Стоян майци си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
моли се, мамо, на тати,
тати с войската да иде,
че ми е мило булчето,
мило ми е да го оставя,
по-мило да го поведа.
С войската, майко, хора всякакви,
и турци майко и българи,
и трета вяра цигани.
Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
стой, недей дума таз дума,
баща ти е, майка, стар челяк,
не може коня да язди,
не може пушка да държи,
не може сабя да върти...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011