* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоене, един на мама!
Бенджик го казват изляло,
от село в село ходеха,
на отбор момци писваха...
Стоене, един на мама!
Побърза майка, глави го
в бенджика да го не вземат;
в петък го майка оглави,
в събота кум калесала,
в неделя сватба вдигнала.
И га в понеделник утрина
булчина подлив тръгнува,
бенджик на порти завтаса,
завтаса и се провикна:
- Хайде ми, хайде, Стояне,
и на бенджикя да дойдеш!
Стоян си конче седлае,
булче при него стоеше,
сминова китка виеше,
и на Стояна наръча:
- Носи я, любе, кваси я,
дене я носи на глава,
ноще я туряй на роса;
когато китка повехне,
тогава за се оглавя,
а кога китка изсъхме -
тогава за ми е сватбата...
Носил я Стоян, квасил я
цели ми девет години;
кога в десета настъпи,
сминова китка повяхна.
Стоян си ником поникна
и дребни сълзи оброни.
Бенджик Стояна попита:
- Стояне, младо войниче,
стана ми девет години,
ти сълза не бе обронил,
сега в десета година
от какво си се нажалил,
за какво сълзи оброни?
Тогава Стоян отдума:
- Я имам булче венчано,
венчано, та не простено
ни от кум, ни от калмана;
сега в десетата година
любе ми китка дет' даде -
захвана китка да вехне!
Га се от любе отделях,
любе ми с' сълзи наръча:
"Любе Стояне, Стояне,
когато китка повехне,
тогава за се оглавя!"
Китката веке повяхна -
любе ми се е главило.
Тогава бенджик продума:
- Стояне, младо войниче,
побързай, холам, побързай,
любето да си довтасаш!
И Стоян конче възседна,
възседна конче вранено,
възседна, силно препусна,
да си на село отиде.
Край село Стоян достигна,
край село орач ореше,
хем оре орач, хем плаче.
Стоян си орач попита:
- Я чуй, орачо, послушай,
що ореш и сълзи рониш -
днеска е света неделя?
Орач му тихо отдума:
- Пътниче, клето друмниче,
що да не роня тия сълзи,
що да не ора в неделя?!
Я имах сина Стояна,
кога се бенджик писваше,
и него войник писаха,
писаха и отведоха...
Отиде Стоян с бенджикя,
остави булче венчано,
венчано, та не простено.
Девет години минаха.
Днеска се за друг венчава.
От жалби, холам, пътниче,
дошел съм оран да ора.
Тогава Стоян посбута
хранено конче, вранено,
отиде право у тях си.
Майка му прело предеше
и дребни сълзи ронеше,
и си я Стоян попита:
- Що предеш прело в неделя,
що предеш прело и плачеш?
А тя му плачом отдума:
- Пътниче, клето друмниче,
имах си сина Стояна,
сега девета година,
как е на бенджик отишъл,
остави булче венчано,
венчано, та не простено,
от було неотбулено,
и днеска му е сватбата.
От жалби прело препридам...
Стоян си конче посбута,
право на църква отиде,
до църква сватба пристигна;
Стоян се виком отвикна:
- Кумове, още сватове,
и всички други сватбари!
Я се поспрете, поспрете,
булче при мене довед'те,
ръката да ми целува -
много ще бакшиш да му дам!...
Чули са всички сватбари,
кумове, още сватове,
сватба са малко поспрели,
и са булчето завели.
Кога си Стоян подаде
ръката да му целува,
показа пръстен меновник.
Булче му пръстена позна,
тогава було разметна
и при Стояна отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011