|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Имала майка, чувала
еден ми сина Стояна
и една керка Елена.
Варкала макя, варкала
да си го млада ожени
да й го войник не земат.
Они го зеа та зеа,
и главен, мале, и женан.
Млада невеста остави
под тия венци зелени,
под тия тенки покровки
Навървя Стоян, навървя,
навървя войник да иде
Проговара невестата:
- Стояне, море Стояне,
Стояне, пръвен мераку,
откини, Стоян, откини
од мое венец ти зелен
една си китка зелена,
да си я носиш, носиш ле
у чизма у десна нога.
Доде ти китка весела,
до тогай язе ке седа;
кога ти китка повехне,
язека ке се оглавя;
кога ти китка изсъхне,
язека ке се оженя.
Чувал я Стоян, чувал йе
до осам девет години;
китка му взела да вехне,
уилен Стоян угрижен...
Догледа го командире,
на Стоян вели говори:
- Стояне, море Стояне,
Стояне най-добър юнак,
що си уилен, угрижен?
- Питаш ле ме, ке ти кажа:
невеста ми се оглави,
сега и ке се ожени.
Проговори командире:
- Стояне, море Стояее,
избери си ти, Стояне,
най-добра коня коя е,
да варкаш ти, да си идеш,
невеста да си затечеш.
Избрал си Стоян, избрал си,
избрал си най-добра коня.
Оно е три дни да оди,
он си ошел ден до пладне.
Таман било през полето,
видел орач дека оре.
- Ой ле дедо, стари дедо,
оти ореш у неделя?
- Ой ле синко, мили синко,
бегам язе од селото,
да не гледам, да не слушам,
денеска се снаа жени.
Имах си сина като тебе,
лика и прилика твоя.
А нагоре, по-нагоре,
нашел баба дека вади,
дека си вади градина,
вади и си тихко плаче.
- Ой ле бабо, стара бабо,
оти вадиш у неделя?
- Ой ле синко, мили синко,
язе право ке ти кажа:
имах си сина Стояна,
девет години го нема,
денеска се снаа жени,
да не слушам, да не гледам.
А нагоре, по-нагоре,
нашел мома дека бели,
не го бели бело да е,
тук го бели църно да е.
- Ой ле моме, малка моме,
оти белиш у неделя?
- Ой ле братко, мили брагко,
имах си братче Стояна,
девет години го нема,
денеска се снаа жени,
бегам си аз да не сдушам.
А нагоре, по-нагоре,
ошел си е у селото,
ошел си е на сватбата.
Не е седнал де е да е,
ту е седнал ю децата,
детинска си дума дума,
детинска си шега прави.
Излезнала невестата
редом ракия да дава,
дошло реда на Стояна
Завъртя се невестата
на нейния млад си кума.
- Йе куме, йе ти стареку,
яжте ми, пийте виека,
па станете идете си,
на мене ми Стоян дойде.
Берово, Малешевско - Македония (Пенушлиски, К. Малеш и Пиянец.
3, Малешевски фолклор. Скопjе, МАНУ, 1980, № 155).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|