|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Войник на сватбата на жена си
Имала е мама имала е
едного сина Стояна.
той за син, той за дъщеря
и него е мама хранила,
хранила мама, гледала.
Расти ми Стоян, порасти,
достоен ерген той стана:
- Хайде мама да го ожени,
ожени, да го задоми.
Взела му е булка хубава,
В неделя му е сватбата,
в понеделник писмо пристига
Стоян на север да иде,
на север на война ще тръгва,
младо си булче оставя.
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
аз ще се моля на тебе,
а ти се моли на тате,
тате на война да иде,
на война тате на север,
че ми е младо булчето,
свидно ми е да го оставя,
срамно ми е да го поведа.
Мама му дума Стоене:
- Стоене, синко, Стоене,
баща ти е синко, стар човек,
не може на кон да седи,
не може сабя да върти.
Стоян заплака, въздъхна:
- Кой ще ме мене съжали,
кой ще ме мене отмени?
Заплака Стоян и тръгна.
Беброво, мах. Попска, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|