* * *

Войник на сватбата на жена си

Бре, гиди, Гюра войвода!
Залюбил Гюра любене -
убава вакла Мавруда.
Нещо я мало полюбил -
току едненькя неделя.
На Гюра гласи дойдоа -
да иде Гюра на воскя.
Гюра на воскя такнува,
Мавруда си го изпраща.
Зелени венци кинеше
на кон гривата садеше,
на пушка му писуваше,
на сабя му вързуваше,
та на Гюра нарачеше:
- Миленьки Гюра войвода,
воевай девет години,
често в китки погледувай.
Ага китки напъпа,
тога ке се й оглавя,
ага се китки разцъфте,
тога ке се оженя.
Войевал девет години;
ага било десетата,
китките са напъпили,
напъпили, ке да цъфтеа,
Гюра по двори одеше,
та бели ръце кършеше
и дробни съзи ронеше.
Де го догледа Султана,
Султана, лепа царица,
та си на Гюра думаше:
- Гюра ле, младо войниче,
що по двор одиш уилен?
А той й вели говори:
- Султано, лепа царице,
вчера ми книга пристигна -
стара ми майка умира,
прошка не ми е остила.
Тай му вели говори:
- Гюра ле, младо войниче,
а влези си в конюшница,
та избери най-бързата,
най-бързата врана коня,
макар да е царевата,
избери я, возяхай я,
бърже дома да си идеш,
от майка прошка да земеш.
Та отиде в конюшница,
та си избра най-бързата,
най-бързата врана коня,
та а избра, та а яхна,
та а яхна, та отиде.
Ага беше накрай Дунав,
там найде млада невеста,
де дари бели и плаче.
А той и вели говори:
- Ой мари млада невесто,
що дари белиш и плачеш?
Тий му вели говори:
- Мила незнайна делийо,
мила Гюрова прилико,
ето сега девет годин,
ка ми е Гюра на воскя;,
па си се съм оглавила,
оглавила, ке се жене.
- Ой мари млада невесто,
да видиш, позна-ле-кеш го?
- Мила незнайна делийо,
мила Гюрова прилико,
да виде, ке го познаа -
на пушка му съм писала,
на сабя му съм вързала,
на кон гривата садила.
- Ой мари млада невесто,
коне е мечка изеала,
пушката се е изтрила,
сабята се е строшила.
Та бутна коне, преплива.
Невеста го обгледала,
обгледала, оплакала:
- Триж благатка тая макя,
що ке те тебе посрещне,
триж благатка тая сестри,
що ке ти порти отвори,
триж благатко тава любо,
що ке ти даде премяна!
бще рече, не изрече,
оттам зълва и Яница.
- Снао Маврудо, Маврудо,
та що ке ми колак дадеш?
Дойде си Гюра войвода.
- Зълво Янице, Янице,
просто да ти са моите,
моите тънки дарове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011