* * *

Войник на сватбата на жена си

Един бе Стоян на мама,
един бе и той да не бе!
В петък го мама оглави,
в събота кум откумили,
в неделя булка довели,
в понеделник подлив подлели.
Кога се назад върнали,
дворове са изпълнили
с една чета войници.
Войници на Стоян думат:
- Нас ни царя изпрати
да дойдеш, Стояне, да дойдеш,
девет години на царя,
на царя служба да служиш!
Майка му торба събира,
татко му пари броеше,
сестра му конче изведе,
булче му влезе в градинки,
набра китки всякакви
и ги на Стоян отдаде:
- Либе Стояне, Стояне,
на ти, Стояне, тая китка,
да го насадиш, посадиш
на кончето на гривата.
Да го Стояне поливаш
сутрин с бистра ракия,
на пладне с вода студена,
а вечер с вино червено.
Да знаеш, либе Стояне,
когато китка повехне,
че булчето ти се ожени.
Стоян си китка взима
и я на конче насади,
на кончето, на гривата,
че да го Стоян полива,
сутрин с бистра ракия,
на пладне с вода студена,
вечер с вино червено.
Осем години минаха,
кога девета забраха,
на конче китка повехна.
Стоян надолу глава наведе,
пророни сълзи по лице.
Командир дума на Стоян:
- Стояне, младо войниче,
станаха осем години,
все весел ходиш, засмен,
а сега защо, Стояне,
наведе глава надолу,
пророни сълзи по лице?
Стоян на командир думаше:
- Любето ми се ожени,
я ми отпуска отдай,
по-скоро в село да дойда.
Командир му отпуска даде,
Стоян си в село отиде.
Кога край ниви минава,
татко му оре нивата.
Стоян на дядо думаше:
- Що ореш, дядо и плачеш?
Дядо си войниче думаше:
- И ние имаме син като теб,
станаха осем години,
откакто войник отиде,
булчето му се ожени,
днеска го от двори извеждат.
Тръгна Стоян да върви,
кога край река замина,
майка му дрипи переше.
Стоян на баба думаше:
- Бабо льо, стара бабо льо,
що переш дрипи и плачеш?
Баба войниче думаше:
- И ние имахме син като теб,
станаха осем години,
откакто войник отиде,
булчето му се ожени,
днеска му правят сватбата.
И тръгна Стоян да върви,
кога до порти отиде,
булче от порти извадат.
Стоян сватбари думаше:
- Сватбари, моля ви, сватбари,
позапрете, сватбари, колата,
на булка пара да отдам.
Те колата запряха,
не даде Стоян пара,
а си пръстена показа.
Тя го по пръстен познала
и на сватбари думаше:
- Сватбата е Иванова,
а булката Стоянова!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011