* * *

Войник на сватбата на жена си

Стоян събира, тръгнува,
младо войниче да иде,
войниче с войниците,
неверник с неверниците.
Остави либе хубаво,
буляно, недобуляно,
венчано, неярмосано.
Преди Стоян да тръгне,
тя влезе в долна градинка,
та набра зелен босилек,
до две му китка увила,
че на Стояна думаше:
- Стояне, неверо моя най-вярна,
вземи, Стояне, китката.
Имай я, либе, пази я.
Денем я имай в пазува,
вечер я имай на роса.
Докат ти китка не вяхне,
да знаеш, либе, ще ходя,
че га ти китка повяне,
да знаеш ще се оженя.
Имал я Стоян, пазил я.
Денем я носил в пазува,
вечер я турял на роса.
Една сутрин, сабалян
китката му повянала.
Стоян дружинка думаше:
- Дружино, вярна сговорна,
булчето ми са ожени!
Дружина Стояна думаше:
- Стояне, младо войниче,
ти вземи конче най-вярно,
най-вярно конче, най-бързо,
таз вечер в село да стигнеш,
да си булчето отървеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011