* * *

Войник на сватбата на жена си

Зажени се Тодор добър юнак,
зажени се от неделю време;
на венчило писмо пристигнало -
да си иде, царю войну да си служи,
ял да иде, ял главу да прати.
Па си пита свое първо либе:
- Кажи, либе, кьико да направим?
Дал да идем, ил главу да пратим?
Проговаря нему първо либе:
- Вала тебе, Тодоре юначе,
вала тебе, мое първо либе,
я си иди, та цярю си войну служи,
може пай жив да се върнеш,
ако главу пратиш, нема жив да се повърнеш.
Послуша си Тодор добър юнак,
послуша си неговото либе,
та си тръгну, царю войну да си служи.
Стара майка премену му тражи
и она ю със сълзе премива;
стари баща пари му брои
и он ги със сълзе премива;
мили брайкя коня му справляю
и они га със сълзе премиваю;
първо либе китку му виеше,
ем ю вие, ем ю люто кълне:
- Ой те тебе, китко невенова,
че те дарим Тодору юнаку,
че си иде царю войну да си служи.
До кьига га нега млада чекам,
до тъгая ти че будеш весела;
щом се млада я оженим,
ти веднъга че повенеш,
да си знае Тодор добър юнак,
дека съм се млада оженила.
Па ю дари Тодору юнаку
и на Тодор тиом проговара:
- Вала тебе, Тодоре юначе,
вала тебе, мое първо либе,
те ти тебе китка невонова,
че ю носиш царю у дворове,
че ю гледаш и заран, и вечер;
до кьига е тебе китка узвесела,
до тъгай я тебе че те чекам;
кьига тебе китка поувене,
да си знаеш, дека за друг съм се оженила.
Па отиде Тодор добър юнак,
па отиде царю войску да си служи,
па си служи ни млого, ни малко,
служи девет годин време.
Ка поступи десета година,
ка погледа Тодор добър юнак,
ка погледа китку невенову,
китка си е повенула,
лисе су си опаднули.
Па се сети Тодор добър юнак,
дека за друг либе се е оженило,
па излезе по равни дворове,
по двор оди, дребни сълзе рони.
Съгледа га царица Елена,
па на Тодор тиом проговори:
- Ой те те бе, Тодоре юначе,
ой те тебе, моя верна слуго,
ти ми служиш девет годин време,
се си весел по дворове одиш,
а сега по двори одиш
и си дребни сълзе рониш?
Отговара Тодор добър юнак:
- Ой те тебе, царице Елено,
щом ме питаш, право че ти кажем.
Ка си тръго царю войну да си служим,
либе ми е китку подарило,
ка ю дари, люто ю проклело -
до къга ме она мене чека,
до тъгая да е китка узвесела;
щем се она за други ожени,
веднък китка да повене,
та да знаем, дека се е она,
дека се е за друг оженила.
Па си седе китка узвесела
еве девет годин време,
и сега поступи десета година,
мене ми е китка повенула.
Я знам, дека се е сега любе оженило,
затава по двори одим, дребни сълзе роним.
Отговара царица Елена:
- Ой те тебе, Тодоре юначе,
я улезни у ладни зевници,
та избери дрее според себе
и избери оружье за тебе,
па улезни у ладни яхъри,
па избери коня според себе,
па се качи коню на рамене,
та си иди дома на дворове,
да си видиш твое първо либе,
дали верно за друг се е оженило.
Ей що беше Тодор добър юнак,
бърже си улезе у ладни зевници,
та си избра дрее според себе
и си избра оружье за себе;
па улезе у ладни яхъри,
та си избра коня според себе,
па се качи коню на рамене
и потегли дома да си иде.
Ка настиже покре нийно село
там си виде старец белобради,
що си оре у свету неделю,
ем неделя, ем Преображение.
Провиче се Тодор добър юнак:
- Бог помага, стари дедо!
Що си ореш дънъс у неделю,
ем неделя, ем Преображене?
Отговара старец белобради:
- Дал Бог добро, непознат юначе!
Я си орем дънъс у неделю,
ем неделя, ем Преображене,
защо имам сина кьико тебе,
па отиде царю войну да си служи,
па га нема еве девет годин време
и десета вечим че починя,
па се нему любе за друг заженило,
та у село дънъс сватбу прае,
та от муку дома не могу да седим.
Па потегли Тодор добър юнак,
па потегли камто село да си иде;
край селото стару бабу виде,
свине пасе, белу вълну преде.
Провиче се Тодор добър юнак:
- Бог помага тебе, стара бабо!
Защо дънъс белу вълну предеш,
нали си е пресвета неделя -
ем неделя, ем Преображене?
Отговара нему стара баба:
- Дал Бог добро, непознат юначе!
Щом ме питаш, право че ти кажем -
я си имам сина, кьико тебе,
па отиде царю войну да си служи,
па га нема еве девет годин време,
са починя десета годила;
па се нему любе за друг заженило,
та от муку дома не могу да седим.
Па си тръгну Тодор добър юнак,
па си тръгну на сватбу да иде.
Ка на сватбуту отиде,
там си стою два млади девера,
па им Тодор тиом проговара:
- Ой ви вази, два млади девера,
я окнете младуту невесту,
мене руку да целива, та дар да ю дарим.
Ей отговараю два млади девера:
- Ой те тебе, непознат юначе,
невеста си тува руку не целива!
Я улегни у чесне трапезе,
там че она тебе чашу да попредаде,
у руку че теб да целива
и ти че ю дар даруеш.
Послуша си Тодор добър юнак,
послуша си два млади девера,
та улезе у чесне трапезе.
Ка невеста чашу му подаде,
Тодор руку си подаде, чашу да приеме,
на руку му беше венчалният пръстен,
а невеста пръстен съгледала
и си позна венчалният пръстен,
що се венчавала с Тодора юнака.
Проговара младата невеста:
- Ой те тебе, непознат юначе,
от куде си имаш тия пръстен?
Проговара Тодор добър юнак:
- Тия пръстен ми е от венчане,
ка се венча и войник отидо,
та си служи девет годин време
и сега десетата починя,
па се мене любе заженило,
та я дойдо любе да си видим,
кьико любе за друг се венчава.
Проговара младата невеста:
- Збогом, куме и старойкьо!
Я си найдо мое първо либе,
първо либе, първото венчило!
Па си вану Тодор добър юнак,
па си вану младуту невесту,
заведе ю дома на дворове,
па повика стария си бащу,
па повика старуту си майкю,
та си седу они, та си пию и веселе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011