* * *

Войвода записва (калесва) хайдути

Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
хай да те, сино, оглавя,
хай да те, сино, оженя,
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е комшийска дъщеря!
- Стара ле моя майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан прочут войвода
със тая жълта бъклица,
със тия бели тефтери,
момчета, мамо, калесва
със тая жълта бъклица,
със тая бъклица ги калесва,
и ги на тефтер записва.
Писува и разписува,
а мене, мамо, записа,
записа и не разписа.
Мене ме, мамо, избира
син-зелен байрак да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
Каква главилка хротуваш,
каква женилка бълнуваш?
Я дай ми, мале, я дай ми
дядова пушка бойлия,
тейкова сабя френгия,
чичови кобур пищови,
уйчови дрехи юначки,
да ги разгърна, прегърна!
Когато пролет пролети
на тоя шарен Гергьовден,
вие в черква ще идете,
аз ще д'излеза всред село,
всред село, всреде мегданя,
байракя ще си побия,
момчета ще си събера
със тоя Богдан войвода,
па хай на Стара планина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012