* * *

Песни за военнопленници

Откак се война обяви,
тая ми война Балканска,
всички на фронта отиват.
Дядовите Добреви синове
и те тримата отиват.
Като си прошка вземали
от свойта мила майчица,
от своите мили невести,
от там за фронта отишли.
Ходили, война водили
цели ми дор три години.
Войници фронта напущат,
много пленници останали.
Дядовите Добреви синове
и те тримата останали.
А че са ги в Солун закарали,
с работа ги мъчили
цели ми дор две години.
Една ги заран строяват,
за занаят ги питали.
Дядовите Добреви синове
и те са си занаят казали,
че били стари рибари,
че знаят лодка да карат.
Кат са ги това зачули,
тримата настрана отделили.
Дават им лодка да ходят,
да ходят риба да ловят,
а пък другите българи -
за България изпращат.
Търпели, риба ловили,
че им на тях вече додея.
Най-малкият Кръстьо продумва:
- Хей гиди, братя рождени,
на мен ми вече дотегна
все пленници да стоим.
Знаете ли що съм намислил -
капитана си да излъжем,
че голяма риба найдохме.
За пет дена хляб да ни дадат,
докат си риба изловим,
а ний за България ще тръгнем.
Както казали и станало.
Вечерта, кат се мръкнало
те на капитана казали,
че голяма си риба найдели,
за пет дни хляб да им дадат,
докат си риба изловят.
Капитана всичко решава,
за пет дни им той хляб дава.
Заранта, като се съмнало,
те си с лодка потеглят.
Като си в морето навлизат,
право към България потеглят.
Плували малко ли, много,
насред море кат навлезли
голяма буря излязла,
лодката ще им притури.
Тримата братя рождени,
ах, че се на Бога молили -
дано си живи на брега излязат.
Плавали са, плавали,
най-после в Деди-Агач пристигнали.
Като на брега излезли,
право в консулата отишли.
Всичко си там разправили,
как са там били пленници,
как са там били мъчени.
Там им са дрехи раздали
и са ги за село изпратили,
за тяхното село голямо.
Право са в село отишли,
на близка се кръчма отбили.
Кръчмата - пълна с хора,
всички ядат и пият.
И дядо Добри там беше,
нито яде хаджи Добри, нито пие.
Тримата ракия поръчват
и на дядо Добри заръчват.
А дядо им Добри отказва,
че жалил за своите синове.
Тогава те му продумват:
- Не можа ли, тате, да ни познаеш,
ний сме твоите трима синове!
Кат зачу дядо Добри тез думи,
той си на кръчмар извика:
- Наливай вино, ракия,
всички да пият в дюкяна,
че моите синове си дойдоха!
И стана дядо Добри да си отива.
По пътя бяга, пада и става,
докат си вкъщи отиде.
Кат си вкъщи той влезе,
от далече се изпровикна:
- Излизайте, булки, шетайте,
вашите мъже си дойдоха!
Излизайте, та ги посрещайте!
Докат си това издума,
ето ги в порти че влизат.
Но нали най-малката снаха,
Кръстьовата булка се ожени.
Бърже се тя научила
и си при Кръстьо отива,
и си на Кръстя тя дума:
- Прости ми, Кръстьо, прости ми,
дето те аз не дочаках,
прости ми и прибери ме!
Кръстьо й тогаз продума:
- Как булини толкоз търпяха,
пък ти не можа да изтраеш?
Махни се, махни от тука,
върви си ти при мъжа.
На нея й жалба дожаля,
извади ножче от пазва,
че се в сърцето прободе,
там си падна, издъхна.
Вместо да се веселят
на тоз ми трети ден Великден,
а те си смъртник изпращат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010