* * *

Песни за военнопленници

Йордан си пленник остана
долу ми долу в Гърция,
че стоя Йордан, робува,
цели ми двадесет години.
Йордан му много дотегна
и на другари думаше:
- Днеска е, братко, Никулден,
празника на рибарите.
Да вземем лодка да откраднем
и с нея да избягаме!
Решили и го сторили,
през нощта стават, отиват
и се в лодка качват.
В Цариграда стигнали,
там наш консул намират,
тогава консула нарежда -
дават им пасуц билети,
за България изпращат.
Той си в село пристига,
в негова кръчма влиза,
шише ракия поръчва,
на своето момче Петърчо.
Той му ракия подава,
без да си татко познава.
Тогава го Йордан запитва:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко го, чичко, убиха
през осемнайсета година,
при Комарово в полето,
преди ми двайсет години.
- Къде е, момче, майка ти,
хабер на нея да сторя,
за вашия баща рожден,
как сме си с него живели
и общо всички карали.
- Мама е, чичко, в къщи,
в къщи сватба имаме
на най-малкото братченце,
родено като татко замина
и ний го, чичко, кръстихме
на татковото име - Йордан.
Ела, в къщи да дойдеш,
да видиш, чичко, сватбата.
Петърчо поведе татко си,
през двори като минава,
на двора хоро играят,
млади моми и ергени.
С черна забрадка Йорданица,
изпраща момци, посреща
и тя Йордана посрещна,
без да го Анка познае.
Йордан на Анка продума:
- Събери, Анке, децата,
в друга ги стая заведи,
за татко им да разправя.
Йордановата раница,
от нея портрет извади
и го на Анка подаде,
дето се всички снимали.
Анка като портрета видяла,
веднага Йордан познала,
викнала, та заплакала,
с две го ръце прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010