* * *

Песни за военнопленници

Войските като тръгнаха
на тая турска граница
остават майки и бащи,
остават братя и сестри.
И Кънчо, младо кръчмарче,
остави млада невеста
с мъжка рожба на ръце.
Кат се с невеста прощава,
прощава, че й поръча:
- Добро ле, мила невесто,
недей да плачеш за мене!
Добре да гледаш детето,
да гледаш, да го отгледаш,
че то е малко и глупаво,
да правиш, мила, да струваш,
хората да се не смеят,
че ако се назад завърна
и нещо да се науча -
главата ще ти отрежа.
Че тръгва Кънчо, отива,
гори, балкани минали,
били се два-три месеца.
Ах, че се Кънчо изгуби,
турците са го пленили.
Но нали е Кънчо хубавец -
не щели да го убият,
но го надолу пратили,
надолу в Мала Азия,
на едни бей го предали
да му работи, слугува.
Беят имал младо ханъмче -
аферим гюзел Фатима,
тя скришом Кънчо гледала
и се в него влюбила.
И тогаз писмо пристигна
от консуловото управление -
всички пленници бея да пусне.
Беят си писмо четеше,
Фатима край него стоеше
и на бея думаше:
- Аферим, буба, машалла,
всичките пленници да пуснеш,
само ще Кънчо оставиш,
за Кънчо ще ме ожениш!
Беят се чуди и мае,
какво да прави не знае,
да си детето запази.
Ханъмче болно заболя,
бърже е ходжа повикал
и млади ходжи и стари,
ходжите му казали,
че ако имат двата
на двайсет и шест години,
те могат да ги съберат,
съберат и ги венчаят.
Тогава са ги събрали,
сбрали и ги венчали.
Живял е Кънчо с Фатима
окол две-трини години
и двенки деца имали,
на име Фатме и Айше.
Работи Кънчо и мисли,
как може да си забрави
верата и Родината,
неговата мила невеста
с мъжко дете оставил.
Един ден вече решава
и на Фатима говори:
- Либе Фатимо, Фатимо,
я да си бея помолиш
да ни двама изпрати
в Одрин града да идем,
там съм по-рано слугувал
и имам да вземам да давам,
сметките да си уредя.
Фатима бея помоли,
той ми даде тесте ключове,
отварят стаи незнайни,
изваждат пари небройни.
Кънчо напълни три кемере,
три кемере жълти жълтици
и за Одрин тръгнале.
Вечерта късно са стигнале,
в хотел "Турино" преспале.
Сутринта, като станале,
Кънчо Фатме говори:
- Аз ще из града изляза,
и скоро ще се завърна,
после и двама ще идем
сметките да си уреда,
армаган за децата да вземем
и тогава ще си отидем.
Нали бе Фатима разумна,
тя на Кънчо говори:
- Ти ще ме, Кънчо, оставиш
и в България ще заминеш!...
Кънчо го на смях обърна:
- Вече тринайсе години,
как съм от България излязъл,
аз вече български забравих,
как ще си деца остава
в България ази да ида?!
Тя го тогава пуснала.
Като е Кънчо излязъл
и към гарата отиде,
случайно трена пристига
и за България отива.
Кънчо при машиниста отива
и на машиниста говори:
- Брайно ле, братко машинисте,
можеш ли да ме прикриеш,
в България да мина,
че аз съм, братко, българин,
тринайсе години съм пленник,
ако ме прекриеш -
кемер с жълтици ще ти дам.
Машиниста говори:
- Освен в кюмюра да те заровя,
иначе не гарантирам!
Сал ще те едно помоля,
ако та братко заловят,
ти да си отговаряш;
ако ли не те заловят -
от мене даром ще мине.
Той се в кюмюра зарови
и в България премина.
На гарата, като слиза,
един си файтон откупи
до негово село да иде.
Като пред тях си отишъл,
пред неговото дюкянче,
пред дюкянче бакалче,
той си бакалче попита:
- Тука ли е Кънчо кръчмаря?
Момче на Кънчо думаше:
- Вече тринайсе години,
баща ми как се изгуби
в първата война Балканска...
- Иди повикай майка си,
нещо за баща ти да кажа,
ние бехме заедно със него.
Иванчо бърже отива,
бърже майка му дотича.
Веднага Кънчо познала,
писнала и го прегърнала
и на Иванчо говори:
- Туй е, Иванчо, татко ти,
дето се беше изгубил!
Кънчо им всички разправил
и си в къщи остава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010