* * *

Песни за военнопленници

Войната кат' са обяви,
още дванайста година,
войната, братко, с Турция,
всички на фронта отиват
и Кънчо, младо бакалче,
и той на фронта отива,
и си на Добра думаше:
- Добро ле, първо венчило,
тебе те тука оставям,
ази на фронта отивам,
децата добре да гледаш,
дюкяна да не затваряш
и мене да не забравяш,
може би да ме убият.
И тръгна Кънчо, замина
със много свои другари.
Като на фронта отива,
нали го Кънчо изпращат
секретен постови да бъде,
турци го, холан, залавят
и в Стамбул те го закарват.
Нали бе Кънчо младичък,
младичък, още хубавец,
на бея те го закарват,
на бея слуга да бъде.
Стоял е Кънчо там дълго,
у бея младо ханъмче,
то се във Кънчо влюбило
и си на бея думаше:
- Аферим, бабан, машаллах,
аз искам Кънчо да взема,
ако ли Кънчо не взема,
аз ще се, боба, убия,
убия или обеся.
Чуди се бея, мая се,
какво да стори, направи.
Най-после бея решава,
до девет ходжи той вика,
а че го в Одрин отнасят
във султан Селим джамия
и си на Кънча думали:
- Я стига, Кънчо, я слушай,
и вярата, Кънчо, си предай,
ако ли не се потурчиш,
главата ще ти отиде.
Най-после Кънчо решава,
турската вяра приема
и в Стамбул той си отива
със това бело момиче.
Стоял ми Кънчо там дълго,
до две ми деца добива -
Мехмед и Айше двечките,
но Кънчо все не забравя
Добра той и България.
Помъчи с хитрост да стане -
из двори ходи и плаче.
Нали го Айше любеше
и си на Кънчо думаше:
- Аферим, Кънчо, машалла,
защо ти ходиш и плачеш?
Кънчо на Айше думаше:
- Аферим, Айше, машалла,
аз си бях тежък търговец
във Одрин града голяма.
Я кажи, Айше, на бея
във Одрин да ме изпрати,
там имам, Айше, да давам,
да давам, Айше, да вземам.
Айше се на бея помоли
до Одрин да ги изпрати.
Дал им той сребро и злато,
във Одрин те си отиват
и там на хотел преспиват,
но Кънчо сън го не хваща,
че за България той мисли.
Сутринта, кат' се разсъмва,
той си със хитрост постъпва.
Влак за България изсвирва,
той си на Айше думаше:
- Я постой, Айше, във хотела,
ази из града ще изляза,
сметките да си уредя.
Оттам си Кънчо излиза
и право във влака се мушва.
Нали бе Кънчо той турчин,
българи турци мразели,
искаха долу да го свалят.
Кънчо им всичко разправя,
че той е, холан, българин,
от Турция сега избягва
за село Кара таир, Пловдивско.
Кънчо България кат' стига,
във тяхна кръчма той влиза,
деца в кръчмата шетали.
Кънчо на деца продума:
- Къде е, холан, майка ви,
да доде, да й разкажа,
къде ви татко ви убиха.
Деца при майка отиват,
деца на майка продумват:
- Един те чичко тук вика,
за татко да ти разкаже.
Жената при него отива,
веднага тя го познава,
прегръща го и го целува.
Но това Айше белото,
баща си на мира не оставя.
Тя на баща си думаше:
- Или Кънчо при мен да бъде,
или му главата донесете.
Че си дор беят повика,
дор трима млади разузнавачи,
в България той ги изпраща,
във Кара таир, Пловдивско.
Да идат, Кънчо да търсят,
главата да му отнесат.
И тръгват тези трима човеци,
в Кънчови те си отиват,
искат там да пренощуват,
Кънчо ги храни, прибира.
Среднощ, като всички заспиват,
от легло те си стават,
Кънчовата глава отрязват
и на Айше те я занасят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010