* * *

Песни за военнопленници

Йордан ми пленник остана,
долу ми, долу в Гърция,
че стоя Йордан, робува
цели ми двайсет години.
На Йордан много дотегна
и на другари думаше:
- Утре е, братя, Никулден,
празника на рибарите,
утре всичките празнуват,
лодките им са свободни,
да вземем лодки, да откраднем,
с тях да избягаме.
Решили и го сторили,
и се на лодки качали,
в Цариград стигнали,
там нашия консул намират.
Тогаз консулът нарежда.
Дават им пасум билети
и за България ги изпратили.
Йордан в село пристигна,
в негова кръчма той влезе,
шише ракия поръчва
на свойто момче - Петърчо.
Той му ракия подава,
татка си Йордан не познава.
Тогаз го Йордан попита:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко ми, чичо, остана
преди осемнайсе години
в Куманово, в полето.
- Ами къде е, момче, майка ти,
хабер да й сторя,
как сме с баща ти живели
и робство всички карали.
- Мама е, чичо, вкъщи,
вкъщи сватба имаме
на най-мънинкото братченце,
родено, след като татко умира,
него го, чичо, кръстихме
на негово име, Йорданчо.
Ела, вкъщи да идем,
да видим, чичо, сватбата
и на мама да кажеш
за моя баща рожден.
Петър баща си заведе.
Кога през двора минаха
моми и момци хоро играят.
С черна забрадка Йорданица,
посреща гости и изпраща,
и тия двамата посрещна,
без да го Анка познае.
Кога вкъщи влязоха,
Йордан на Анка продума:
- Събери, Анке, децата,
за баща им да им разправя,
как сме с баща им живели
и робство всички карали.
Анка децата като събра,
Йордан в джоба налита,
от него портрета извади,
дето са всички снимани.
Анка портрета като видя,
викнала, та заплакала
и с две го ръце прегърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010