* * *

Песни за военнопленници

Кънчо си войник замина
с негови верни другари,
като си войник тръгваше,
той си на Добра думаше:
- Добро ле, първо венчило,
тебе те тука оставам,
добре да гледаш децата
и мене да не забравяш.
Дребни си сълзи порони
и си с другари заминува
за тази турска граница.
Като в граница влезоха,
та ги топове обградиха,
всичките са изловили,
всичките са им глави взели,
само са Кънчо оставиле,
и го в Деброча завадат,
и на един бей го продават,
там да си Кънчо робува.
Служил е Кънчо, ходил е,
цели ми десет години.
Като си Кънчо ходеше,
нали се е Кънчо влюбил
в бейово младо ханъмче.
Ходил е Кънчо, ходил е,
до цели ми две години.
Тогаз е Кънчо решил
младо ханъмче да пита:
- Ханъмче, младо ханъмче,
ще ли ме вземеш?
И ханъмче се е съгласило,
и на Кънчо е казало:
- Аз ще те взема, Кънчо ле,
но ти да ме не оставиш?
Ханъмче бей попитало:
- Аз ще се за Кънчо оженя.
Бей на ханъмче продума:
- Аз те на него не давам.
Той ще те тебе измами.
Ханъмче си бей не слуша
и се за Кънчо ожени.
Ходили са, що са ходили,
до две дечица мънини -
Айше и Ахмед добили.
И са дечица отгледали
до четири, пет годин.
Като си Кънчо по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше,
че си за негови деца спомнил.
Ханъмче на Кънчо думаше:
- Кънчо ле, първо венчило,
като по двор ми ходиш,
що си глава навел,
защо си се умислил,
умислил още натъжил?
Кънчо ханъмче думаше:
- Как да не мисля,
като големи борчове имам,
дедови борчове, бащини дългове.
Ханъмче на Кънчо думаше:
- Не плачи, Кънчо, не тъжи,
аз ще пари на буба поискам,
борчове ще си изплатиш,
борчове, още дългове.
Ханъмче на буба продума:
- Дай ни, буба, жълтици,
борчове много имаме,
със стока ялова
и с мънини дечица.
Буба пари подал на ханъмче
и тя ги на Кънчо дала.
И те са волове спрегнале
и към граница стигнале.
От кола си слезнале
и у влак са се качили,
да ги до село закара.
Кога са село Таир стигнале
и от влак са слезнале,
и в ханче отишли.
Кънчо си стая откупува
и си при ханъмче ванче оставил,
с две дечица мънини.
Кънчо на ханъмче продума:
- Ти ще тука да стоиш,
аз ще из село изляза -
дългове да си платя.
Като сред село излезе,
там се хоро играе.
Турчин през хоро минува,
никой си турчин не познава.
Тогаз си Кънчо в кръчмата влезе
и там си дечица заварва.
И Кънчо ги попитва:
- Дечица мили, глупави,
къде е вашия бащица?
А те му казали:
- Нази ни татко вземаха
през дванайста година
и ни татко убиха.
Турчин си глава навежда
и на дечица думаше:
- Големи борчове имам, дечица,
с вашия татко рожден
и сакам да ги изплатя.
Дечица Кънчо продумват:
- Това е нещо лъжовно,
никакви сметки нямаме.
Кънчо си глава навел,
дребни сълзи поронил
и си на дечица продума:
- Идете, повикайте майка си,
тя може нещо да знае.
Кръчмарче при майка отива
и на майка си дума:
- Я ела, мамо, в кръчмата
един те турчин вика,
с татко си сметки има.
Добра се провикнала:
- Турчин из кръчма изкарайте,
таквози нещо няма!
Кръчмарче в кръчма отива
и на турчин викаше:
- Ай сектир, махай се,
никакви сметки нямаме,
затуй ни кръчмата напускай!
Той си пак на кръчмарче дума
и си дребни сълзи рони.
Кръчмарче сърдито,
при майка си отива
и на майка си дума:
- Ела, мале, в кръчмата,
турчин не сака да излезе.
Добра сърдит скокнала,
право си в кръчма влезнала
и се на турчин провикнала:
- Какви сметки дириш туканка?
Турчин си глава повдигнал,
дребни си сълзи поронил,
и Добрино сърце познало,
и Добрини очи открили
белега на нейния мъж.
Тогаз е Добра разбрала,
че турчин е нейния мъж - Кънчо.
Тогаз се двама прегърнале,
плакали, що са плакали,
цели ми два дена.
Кънчо си Добра попитал:
- Ще ли ма мене вземеш,
като съм за друга оженен?.
И Добра му отвърнала:
- Коя се жена от мъжа отказва,
та и ази Кънчо от тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010