Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за военнопленници

Стоян на Минка думаше:
- Любе Минке ле, Минке ле,
аз вече войник отивам,
детето добре да гледаш,
че ако мене убият -
той ще ти бъде утеха.
Дето го Стоян остава
детенце на три месеца.
Минка ми плаче, нарежда:
- Любе Стояне, Стояне,
по-често писма да писваш,
да зная кога къде си.
Та че ми Стоян отиде.
Стояна, холам, пленили -
на остров Крит го пратили.
Стоян е стоял, робувал
цели дванайсет години.
Вече му мъчно домъчня
за негова стара майчица,
за неговия наследник -
Иванчо дете хубаво,
дето го Стоян остави
детенце на три месеца.
Решил е Стоян да бяга.
Събира Стоян другари,
дванайсет души българи.
През нощта са избягали
през нощта, холам, стигнали
на Бяло море на брега.
Моторна лодка земали -
всички в лодката влязнали,
двама лопати отзели,
Стоян кормило държеше.
Кога навътре влязнали,
тогав мотора запалват,
в Атина града да излизат,
във консулството отиват.
Стоян на консул думаше:
- Цели дванайсет години
във остров Крит да стоят?
Стоян на консул думаше:
- Острова пълен с пленници,
българе още и други.
Тогав консула нарежда -
в България ги изпраща.
Кога ми рано пред зора -
сички са, холам, сбогуват,
сички са, холам, разделят -
по домовете ще да идат.
Стоян за село потегли,
за село Петрич, Пирдопско.
Кога във село отиде,
на път Иванча посрещна.
Чуди се Стоян, маи се,
колко е голям пораснал,
дето го Стоян остави
детенце на три месеца.
Стоян Иванча думаше:
- Момченце малко, хубаво,
иди, повикай майка си,
от далечен път аз ида,
от баща ви писмо ви нося.
Бърже Иванчо отиде
и на майка си порука:
- Излези, мамо, излези,
един чер човек окъцан,
тебе та вика, мамо ма,
от далечен път той идел,
от татка писмо той носел.
Кога ми Минка излязе -
отдалече го познала,
викала, та заплакала:
- Де се, Стояне, изгуби
цели дванайсет години?!
И на Иванча думаше:
- Сино Иванчо, Иванчо,
не е чер човек окъцан -
ела му ръка целувай.

 


Славяново, Харманлийско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010