* * *

Песни за военнопленници

Йордан ми пленник останал
долу ми долу в Гърция,
на Комарево полето.
Стояли, та робували
цели ми двайсет години.
Йордан акрано думаше:
- Нели ви веке омръзна
на гърци да робуваме?
Хайдите да избягаме,
утре е, брате, Никулден -
празника на рибарите.
Всички рибари празнуват,
лодките хни са свободни;
рибарски лодки да вземем,
да вземем да избягаме.
Решили и го сторили.
Рано утринта станали,
край морето отишли,
рибарски лодки вземали
и за България тръгнали,
и в България стигнали.
Йордан за село потегли.
Кога в село отиде,
в тяхна си кръчма той влезе,
шише ракия поръча
на своя сина Петърчо.
Петър му ракия поднася,
но нали не го познава,
Йордан на Петра думаше:
- Момченце мало, хубаво,
къде, е холам, баща ти?
- Баща ми, чичо, убиха
през осемнайста година
на Комарево полето.
Кога си татка убиха,
братче се, чичо, намери
и го на татка кръстихме,
с хубаво име Йорданчо.
- Къде е, момче, майка ти?
- Майка е, чичо, във къщи,
днеска си сватба имаме,
я, хайде да те заведа,
нашата сватба да видиш.
Кога ми Йордан отиде -
Венка ми с черна забрадка.
Тя си гостето посряшка,
посряшка и ги изпрата.
И Йордана посрещнала,
но нали не го познала,
кога в къщи влезнали,
Йордан на Венка думаше:
- Събери, Венке, децата,
за баща хни да хни разпрая.
Венка си деца събера,
Йордан си снимка извади,
дето се били снимали
и на Йордана пратили.
Тогава го Венка познала,
викнала, та заплакала:
- Де се, Йордане, загуби
цели ми двайсет години!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010