* * *

Песни за военнопленници

Пуста се война заправи
между Гърция и Турция,
между Франция и Англия
и още ми България.
Всички на фронта отиват
и Цоньо за фронта замина,
сама си Мита остави,
без къща Мита, без пари,
със мъжко дете на ръце.
Като си Цоньо замина,
първи го постове хванаха,
от Цоньо писмо нямаше,
не знае Мита къде е.
Най-после Цоньо написа
и го до Мита изпрати.
Писмото пише и говори:
"Да знаеш, мела, къде съм.
Първи път като тръгнахме,
първи ни постове хванаха,
гърци ни, Мите, плениха,
непокорните избиха,
нас хамали направиха.
И аз си, Мите, решавам,
решавам да си побегнем.
За три дни хляб си набавих,
а те ни, Мите, усетиха
и ни надире върнаха,
и много далеч откараха,
във кал и води големи,
във френски, Мите, колонии.
Тежки ни рани накачиха,
все тежки рани безцерни,
не можем да се изцерим,
да се надире завъртим.
Ти да се, Мите, ожениш
за друго либе, повторно,
за мене да не се надяваш!
Детето с тебе да водиш,
детето да не погубиш,
че много й жалко и тежко
за първо мило венчило,
за мила рожба от сърце."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010