* * *

Песни за военнопленници

Като войските тръгнаха
за тази турска граница
оставят жени и деца,
и Кънчо младо бакалче
оставя млада невеста
със дребни деца във къщи,
поръчва и се прощава:
- Добро ле, млада невесто,
аз си на война отивам,
тебе те тука оставям,
недей да плачеш за мене,
добре да гледаш децата,
да раснат и да пораснат!
Кънчо с войската замина,
гори, балкани минали,
в турска земя влязнали,
боеве люти почнали,
били се дор три месеца,
тогаз се Кънчо изгубва,
турци са го пленили,
но е бил Кънчо хубавец,
не щели да го убият.
На един бей го предали,
да работи да му слугува.
Бея го много обикнал,
но имал младо ханъмче,
то скришом Кънчо гледало
и се е в него влюбило,
и на баща си казало:
- Аз, татко, Кънчо залюбих,
ако ме, татко, не дадеш,
живота ще си погубя.
Ханъмче болно заболя,
бея се чуди и мае -
какво да стори и прави,
детето да си запази.
Бързо си ходжи събира,
че си Кънча потурчва
и го за Фатма оженва.
Живели две-три години,
дечица двенки имали -
на име Ахмед и Айша.
Работи Кънчо и мисли,
как може да се забрави
вярата и родината.
Един ден Кънчо намисли
как може да се избяга.
И на ханъмка продумал:
- Аз искам в Одрин да ида,
там съм по-рано слугувал.
Имам да вземам, да давам,
сметките да си оправям.
Ханъмка бея измолва.
Бея ги двамата пуща,
дава им шепа жълтици
и ги за Одрин изпраща.
Кат са във Одрин стигнали,
на един хотел преспали.
Заранта, като се съмнало,
Кънчо на Фатма продумал:
- Ти стои ме тука почакай,
аз няма да се забавя!
Кънчо от хотел излиза
надолу за към гарата.
Случайно влакът пристига,
за България отива.
Там вижда много българи,
всичко им Кънчо разправя,
че го във вагон прикриват.
Българска земя стигнали,
че отива Кънчо във село
на неговото дюкянче,
и на бакалче продумал:
- Къде е Кънчо кръчмаря,
аз имам сметка със него
от миналите години,
да дойде да се разплатим.
Бакалче дума на Кънчо:
- Вече тринайсе години,
откак баща ми се изгуби
във тази война Балканска.
Такива сметки не знаем...
Турчин бакалче думаше:
- Иди, извикай майка си.
Тогаз Иванчо отива,
бързо повиква майка си.
Тя като влязла в кръчмата,
веднага Кънчо познала.
Заплаква и го прегръща.
Кънчо й всичко разправя
и си във къщи остава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010