* * *

Песни за военнопленници

Стоян на Тинка думаше:
- Аз, Тинке, отивам
на пуста война Балканска.
Тебе, Тинке, оставям
с мъжко дете на двадесет дена.
Хубаво да го гледаш,
то сетне теб ще гледа!
И тръгна Стоян с войските.
Боеве страшни минавали,
силни огньове минавали.
Повечето ги пленили,
по-малкото избили.
И Стоян пленник пленили.
В един остров го закарали,
сред Черно море на средата.
Стояла там дванадесет години.
Стоян на другари думаше:
- Другари верни, събрани,
хайде да решим да бягаме,
с една лодка моторна,
моторно лодка подводна.
Трима лопати взели,
Стоян кормило държеше.
Като сред море отишли,
тогава мотор запалили,
да не ги нещо усетят,
усетят да ги избият.
А че са четирима избягали
в Атина град голям,
в Атина право при консула.
Стоян на консула думаше:
- Да ни билети дадете,
в България да ни изпратите!
Консул на Стоян думаше:
- Има ли други като вас?
Стоян на консула думаше:
- Островът е пълен с българи,
с българи, още и други.
Той им билети даде
и ги в България изпрати.
Стоян в София слезе,
към техните краища поема.
Стоян в село отиде,
в неговия си дом
и на портите повиква.
Стоянчо на порти излезе,
Стоян Стоянчо думаше:
- Къде е, синко, майка ти?
- Мама не е тук, чичо,
мама си, чичо, работи
на чужди хора в село.
- Иди я, синко, повикай,
отдалеч писмо й нося!
Стоянчо става, отива
и на майка си думаше:
- Мори, мамо, мори, мила мамо,
у нас дойде един човек,
черен човек, мамо, парцалив,
на път на порти повика,
отдалеч писмо ти носи.
Майка му всичко оставя,
бързо у тях си отива.
Отдалеч Стоян познала,
издигнала глас до Бога
и на момченце си викала:
- Този е, синко, тейко ти,
ела го, синко, целуни,
ела го, синко, прегърни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010