* * *

Песни за военнопленници

Турска се война обяви,
всички войници отиват
и Кънчо войник отива.
Кънчо на Добра думаше:
- Добро ле, първо венчило,
тебе те сама оставям,
добре да гледаш къщата,
къщата още кръчмата,
най-добре гледай децата.
Всички войници отиват
и аз в полка ще ида.
Като у полка отива,
турска се война обяви,
почнаха да се сражават.
Кънчо го предни постави сложиха.
Турци го в плен вземаха,
всички пленници изклали,
само са Кънчо оставили,
нали бе Кънчо хубав,
бе Кънчо хубав и красив,
и в Анадола го пращат,
на един го бей продават -
да стои, да му слугува.
Седял е Кънчо, слугувал,
слугувал една година,
като си Кънчо ходеше,
ходеше и работеше,
бея имаше дъщеря,
на име Фатме бейова -
тя като е Кънчо гледала,
как ходи и как работи,
нали бе Кънчо хубав,
бе хубав Кънчо и красив,
че си Фатмето поиска
за Кънчо да се ожени.
Тя си на баща казала:
- Хай гиди, бейо ба, буба,
аз си Кънчо харесвам,
за него ще се оженя.
Бея се чуди и мае,
какво да стори, направи.
Ах, че си бея помисли,
Кънчо си бей потурчи,
потурчи, още покръсти.
Че са Кънча потурчили,
потурчили и покръстили,
на име Ахмед кръстили.
Ах, че се Кънчо ожени
за гюзел Фатме бейова.
Ходили, кое живели,
живели девет години,
до две са деца имали -
момченце и момиченце.
Като си Кънчо ходеше,
ходеше и работеше,
винаги момент мислеше,
как да си Кънчо избяга
и в България да дойде,
при негово първо венчило,
при негови деца четири.
И в деветата година
Кънчо си момент намисли,
намисли Кънчо да избяга.
Кънчо на Фатме думаше:
- Фатме ле, първо венчило,
нещичко ще ти аз кажа,
ще ли ме, мари, послушаш -
ти на баща си да кажеш,
ще ли ми пари той даде,
че аз, мари, по-рано,
аз съм в Одрин работил.
Там имам да вземам да давам,
там имам сметки да оправям.
Аз в Одрин ще ида,
сметките да си оправя,
борчовете да си изплатя.
Ти, мари, със мен ще дойдеш,
двамата наедно ще идем,
разходка да се разходим,
из Одрин да те разведа,
на Одрин да се нагледаш.
Фатме се много зарадва,
тя на баща си казала:
- Хай гиди, бейо ба, буба,
ще ли ни пари ти дадеш?
Ахмед у Одрин работил,
там има да взема да дава,
сметките да си оправя.
Ахмед у Одрин ще иде,
аз със него ще ида,
аз Одрин ще ме разведе,
разходка да се разходя,
на Одрин да се нагледам.
Бея се много зарадва,
той си на Кънчо думаше:
- Ахмеде, зетко Ахмеде,
я иди горе в стаята,
че вземи китка ключове,
отключи, а бре, сандъци,
извади най баш премяна,
че се хубаво премени,
по се хубаво докарай.
Че вземай, мари, че вземай,
колкото можеш да носиш,
че идете двама в Одрин.
Сметките да си уредиш,
борчовете да си изплатиш.
А нея, бре, разведи,
разходка да се разходи,
на Одрин да се нагледа.
Кънчо се много зарадва,
че взема китка ключове,
отиде горе в стаята,
отключи Кънчо сандъци,
че извади най баш премяна,
че се хубаво премени,
че се по-хубаво докара.
Приготви Кънчо, нагласи,
нагласи седем кемеря,
че ги с жълтици напълни,
че ги у него си запаса;
джобове колкот му събират
и тях с жълтици напълни.
Тръгнаха двама със Фатме.
Като във трена влязоха,
трена за Одрин потегли;
Кънчо се много зарадва,
че пее Кънчо, че свири.
Като си в Одрин стигнаха,
на хотел " Парана" преспаха.
Сутринта рано станаха,
Кънчо на Фатме думаше:
- Фатме ле, първо венчило
ти стой тука в хотела,
аз в града ще ида,
сметките да си оправя,
борчовете да си изплатя.
Тогава, мари, ще дойда
из града ще те разведа,
на Одрин да се нагледаш.
Бързо от хотел излезе,
колкото бърза по-бърза,
трен иде за България,
трена ще го замине.
Като из пътя вървеше,
на Кънчо му на ум дойде,
че я без пари остави.
Кънчо се назад повърна,
че при Фатмето отиде,
че бръкна Кънчо в джобове,
извади шепа жълтици
и ги на Фатме даваше
и на Фатмето думаше:
- Я вземи, мари, тез пари
да не ти нещо потрябва
докат се аз завърна.
И си от хотел излезе,
колкото бърза по-бърза.
Кат си Кънчо пристигна,
трен иде за България,
без билет в трена той влезе.
Че са Кънчо заловили,
Кънчо плаче и се моли:
- Ой ви вази, братя българи,
аз не съм, братя, турчин,
аз съм ваш брат, българин.
В турска си война
в плен попаднах,
сега си момент намерих,
в България да си дойда.
Че са Кънчо прикрили,
в шинели го обвили
и го багаж изпращат
за гара Кара Таир Пловдивско.
Като на гарата слезе,
право си в село отиде,
в негова кръчма влезе.
Кънчо на стола поседна,
хубаво Кънчо разгледа.
Кънчо на момче думаше:
- Момче ле, младо бакалче,
къде е, момче, майка ти,
да щеш да я повикаш,
тука при мене да дойде,
от дюкян сметки съм вземал,
сметките да си оправя,
борчове да си изплатя.
Момчето в къщи влезе
и на майка си думаше:
- Да дойдеш, мамо, в дюкяна,
турчин на стола поседна,
той си за тебе попита -
сметките да си оправял,
борчовете да си изплати.
Като го гледам тоз турчин
и на татко ни портрета,
той си на татко прилича...
Майка му бързо отишла,
като е в кръчмата влязла,
като е Кънчо видяла,
тя си Кънчо познала
и при него отишла -
плачела и прегръщала,
турски му дрехи дереше
и ги из кръчма хвърляше,
кръчма бе пълна със хора.
И го в къщи завели,
с български дрехи облекли.
Кънчо в джобове бъркаше,
по шепа жълтици вземаше
и ги на снахи даваше,
на снахи и на внуци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010