* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви,
войната европейска,
всички войници отиват.
И Кънчо, младо кърмаче,
от Карабаир Пловдивско,
и той на война отива,
оставя млада невяста,
оставя и се прощава:
- Добро ле, добра стопанко,
аз на война отивам,
тебе те тука оставям,
добре да гледаш децата,
но и мене недей забравя,
по-често писма да пишеш,
да зная кога как си!
През нощта турци настъпват,
и ми си плена пленяват,
Кънчо със двама пленяват,
другите двама убиват,
Кънчо далеч ми изпращат,
далеч в Мала Азия,
на един бей го предават,
там да си Кънчо слугува,
слугува, още робува.
Нали е Кънчо хубавец,
хубавец, още кадърен,
където и да отиде,
все на вярно служи.
А че се в Кънчо влюбва
бейовото кадънче,
то си на бея думаше:
- Ако ли не ми Кънча ти вземеш,
аз ще се, буба, убия!
Чуди се бея и мая,
какво да стори, направи,
най-подир си бея намисли
и Кънча потурчи,
и тогаз го взема за неговото кадънче.
Добър си живот живели,
и двенки деца добили.
Който където да бъде,
все за родно място милее.
Чуди се Кънчо, мае се,
какво да стори, направи,
най-подир Кънчо намисли
и си на Фатма думаше:
- Моли се, Фатма, на буба,
двамка в Одрин да отидем,
по-рано там съм работил
и имам пари да вземам,
сметките да си оправям.
Нали е Кънчо доверен,
вземали са злато много
и са за Одрин тръгнали,
къмто Одрин отиват,
Кънчо на Фатма думаше:
- Аз ще се, Фатма, поразходя,
а пък ти ме тука почакай,
работата кат си свърша,
и кат се назад върна,
и пак ще си отидем.
Кънчо кат си оттам излезе,
и си право на гарата отива,
там си Кънчо завари влака,
дето отива за България,
Кънчо във влака влезе,
и си на началници думаше:
- Слушайте, братя българи,
аз съм и аз пленник кат вас,
сега момент намерих,
за България да замина,
моля ви се, другари,
със шинели ме затрупайте,
да не ме властта намери!
Че се българи разбират,
че си Кънчо с шинели затрупват,
в България Кънчо слиза,
право си за тяхно село отива
и си там Кънчо завари
малкото си момченце,
и си на момченце думаше:
- Къде е, момченце, татко ти,
къде е тука байчо ти?
Я иди да го повикаш,
че имам пари да му давам,
още от войната останали!
Момченце на турчин думаше:
- Ние си татко нямаме,
той във войната остана.
- Иди повикай пък майка си,
може би тя да знае.
Момченце си у тях отива
и на майка си казва:
- Я вземи, мамо, тефтерите,
и иди долу в дюкяна,
един турчин те вика,
имал пари да дава
още от татко останали.
Вземала е майка му тефтерите
и право в кръчмата отива,
като си турчин погледна,
и му лицето познала,
и си на Кънчо думаше:
- Макар и турчин да бъдеш,
много ми приличаш на Кънча!
Тогава Кънчо заплаква
и си на Добра продума:
- Добро ле, добра стопанко,
аз съм се, любе, потурчил,
потурчил, още оженил,
ако ти ме приемеш, тука ще остана,
ако не ме ти приемеш,
пак назад ще се завърна.
Тогава Добра си жално заплаква,
и го право в къщи заведе.
Там си Кънчо завари,
неговата снаха най-малка,
и си я хубаво с жълтици закичи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010