* * *

Песни за военнопленници

Стефан си служба замина
с негови верни другари,
че кога се й минали,
минали се й девет години,
някои от тях убиха,
останалите - вестиха,
а той не се върна горкият,
никъде не се вестява.
Пролетта дойде, март месец,
Минка си кола изтегля,
че туря ритли корени,
че си колата с боклук натваря,
че си биволи запряга,
че си на нива отива,
боклука да си разхвърля.
Хем хвърля Минка, хем плаче,
тя си на Бога натяква:
- Ах, що ме, Боже, надари,
че толкоз злочеста да бъда?!
Часът наближи дванайсет,
Минка при кола отива,
обяда да си направи.
Като си обяда правеше,
погледна долу и нагоре,
отдолу пътник идеше,
хем върви пътник, хем спира.
И си при Минка той спира,
и си на Минка той дума:
- Добър ти ден, невясто!
Невясто, булко хубава!
- Дал ти Бог добро, пътниче!
Седни си, пътник, почини.
Пътник на Минка дума:
- Невясто, булко хубава,
има ли хлебец за мене,
че стана цяла седмица
ази хляб не съм вкусвал?
Минка на пътник пак дума:
- Седни си, пътник, почини,
малко си хлебец ти хапни,
дано се някак намери,
на моя Стефан, горкия!
Пътник на Минка отговаря:
- Невясто, булко хубава,
къде е, невясто, стопан ти,
че си ти на нива дошла?
Минка си плаче и дума:
- Моят мъж, пътник, замина
при царя служба да служи
с негови верни другари.
Та стана девет години,
някои от тях убиха,
останалите - известиха,
а моя Стефан, горкия,
от нийде не се и вести,
не се вести, не се намери.
Като си Стефан слушаше,
бистри си сълзи ронеше,
но на Минка не се каза.
Като се пътник нахрани,
той на невяста продума:
- Невясто, булке хубава,
дай малко да ти помогна,
хлебеца да си заплатя!
Минка му тихо говори:
- Върви си, пътник, минувай!
Ах, дан се някой зададе,
свекърът или деверът,
те ще се нещо да съмнят,
главата ще ми отрежат.
Снощи си от нива отидох,
попитах свекър, свекърва:
"Къде са, мамо, мои деца?"
Двамата едно се обадиха:
"Опустели ти децата!
Върви си ги търси!"
Стефан се много нажали
и пак на Минка продума:
- Минке ле, първо венчило,
Минке ле, добра стопанке,
стига си, Минке, плакала,
стига си вече жалила,
отсега вече нататък
ти няма нивга да жалиш,
ти няма, Минке, да плачеш!
Минка си глава повдигна,
тогаз си Стефана погледна,
погледна и го познала.
С две си ръце го прегърнала,
добри му думи продумала.
Че си биволи запрягват,
двама си в кола сядат,
право си у тях отиват.
Майка му и тейко му,
кат' си колата видели,
те си Стефана познали,
"Добре си дошъл!" казали,
но Стефан нищо не казал.
После се Стефан обади:
- Слушайте, мамо и тате,
аз кат оттука излязох,
тъй ли ви, мамо, поръчах,
булката да ми мъчите,
децата да не гледате?!
Стефанови мама и татко,
от Стефана прошка искали,
но Стефан прошка не даде.
Те си багажа избират
и си децата прибират,
в друга къща отиват,
далече от мама и тати.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010