* * *

Песни за военнопленници

Решил ми Цоньо да бяга
от пленнишкото сборище.
Кога са всички заспали,
Цоньо от бивак излиза,
гори, балкани ще мине,
у дома да си отиде.
Нали пътища не знае,
французите го плениха,
за бягство Цоньо съдиха -
в Микра, на поляната,
в кал и вода да лежи.
Лежал е Цоньо, търпял ми
цели ми два месеца.
Нали се тежко поболя.
Като си Цоньо лежеше,
Тодорки писмо пишеше:
"Тодорке, мила невясто,
да знаеш, либе, къде съм,
къде съм и как попаднах,
в кал и вода да лежа.
Лежал съм, любе, търпял съм
цели ми до два месеца.
За мене да не очакваш,
за други да се ожениш.
Днес от тъмница излизам,
в гроба студен ще вляза.
Още едно ще ти поръчам,
тук ще те, любе, разплача,
за мойто дете Иванчо,
дето го аз оставям
при първа майка, при втори баща,
да расне Иванчо, порасне."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010