* * *

Песни за военнопленници

Като ли се война обяви
през дванайсета година,
на осемнайсти, на марта.
Всички на фронта ще идат
и Кънчо ми, младо бакалче,
той ще на фронт да отива
с негови двама другари.
Кънчо на Добра думаше:
- Добро ле, Добро стопанке,
тебе те тука оставям
със две ми малки дечица,
хубаво да ги гледаш,
често ми писма да пишеш
и аз да те, Добро, разбирам.
Кънчо на фронта замина
с негови двама другари.
Като на фронта стигнаха
негови двама другари
на място са ги убили,
Кънчо са далеко пленили,
далеко в Мала Азия,
на един бей да слугува.
Слугува Кънчо, робува,
цели ми дванайсе години.
Нали ми е Кънчо хубавец,
хубавец, Кънчо, шатърец,
бейово младо кадънче,
то си Кънчо залюби.
Чуди се беят, мая се,
какво да стори, направи
като ми й Кънчо българин.
Веднага ходжа извикват,
че си Кънчо потурчват,
Мехмед му името слагат.
Тогаз го беят оженва
за негово младо кадънче.
Че живя Кънчо, че живя,
цели дванайсе години
дор четири ми деца стигнали.
Където Кънчо ходеше,
бистри си сълзи ронеше.
Никога Кънчо не забрави
негово място рождено
и негови мили дечица.
Чуди се Кънчо, мая се
как да са от там отърве.
Кънчо на Фатмя думаше:
- Аз са, Фатмя, на теб моля,
ти ще се молиш на бея,
да ни двама в Одрин прати,
аз по-рано там съм седял,
там съм седял, там съм работил,
че имам пари да вземам.
Беят ги в Одрин изпрати.
Като са в Одрин стигнали,
Кънчо на Фатмя думаше:
- Я постой, Фатмя, ти тука,
аз ще из града да ида
сметките си да уредя,
парите си да получа.
Не отиде Кънчо из града,
най отиде право на гара,
че са на трена покачи.
Тренът беше пълен със хора,
хора на Кънчо думаха:
- Ний не щем турчин на трена!
Кънчо другари думаше:
- Аз не съм турчин, гавазин,
а най съм пленник като вас.
Като чуват таз дума,
веднага си Кънча събличат,
с други го дрехи обличат.
Кънчо си в къщи отива,
право в дюкяна си влиза.
Негово малко момченце,
то си в дюкяна седеше.
Кънчо момченце думаше:
- Къде й, момченце, татко ти,
татко ти, бай Кънчо?
Момче дума, продума:
- Татко във война остана...
Кънчо на момче думаше:
- Кажи, момче, на майка си,
да вземе стари тефтери,
да дойде долу в дюгеня.
Имам версии да плащам,
от татко ти йощ останали.
Добра тефтери е взела
и е в дюкяна отишла.
Като си турчин загледа
и си на турчин думаше:
- Макар турчин да бъдеш,
много на Кънчо приличаш?!
Кънчо на Добра думаше:
- Ази съм, Добро, ази съм.
Ще ли ме, Добро, приемеш?
Ази съм, Добро, потурчен,
четири деца съм стигнал.
Добра си бистри сълзи порони
и го за ръка залови,
и го към къщи поведе.
Кънчо си в къщи влезе,
внуче във люлка лежеше,
на внуче шепа жълтици изсипа
и на други хора раздаде,
че ми се й Кънчо отървал.
Беят ми хабер проводи -
жив Кънчо ако не доведете,
главата да му донесете.
Че са Кънчо заклали
и му главата занесли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010