* * *

Песни за военнопленници

Стефан ми бил пленник в Гърция
цели ми двайсет години.
Кога германци пристигат,
те са Стефана пуснали
в България да си отиде.
В тяхното село пристига,
сред село хоро играе.
Стефан през хоро премина,
но никой не го познава.
Право си Стефан отива,
пред негов дюкян застава,
първо си Стефан гледаше
фирмата на кого пишела -
фирмата била писана
на негово момче Николчо.
Стефан в дюкяна си влиза,
чаша си вино поръчва
и си Николчо попита:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко се, чичо, изгуби
отпреди двайсет години.
Стефан Николчо думаше:
- Ожени ли се майка ти,
кат се баща ти изгуби?
- Мама е, чичо, в къщи
и не иска за други да се ожени.
- Я хайде, момче, да идем
при твоите майка рождена.
Като във тях пристигнаха,
жена му го е познала,
познала и заплакала.
Снаха й и тя пристигна,
със мъжко дете в ръце.
Стефан на булка думаше:
- Кое е, жено, туй дете?
- Това е Стефчо, внучето,
на тебе ний го кръстихме,
името да ти поднови,
кахъри да ни намали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010