* * *

Песни за военнопленници

Решил е Цоньо да бяга
от пленнишкото збирище,
кога са всички заспали.
Но нали пътя не знае
за България да иде,
него французи хванали
и го на Микра предават,
за бягство го осъдили.
Лежал е Цоньо, търпял е
цели ми дор три години.
Тежко се Цоньо заболя,
че взима, писмо написа,
до своята милна невеста.
Писмото пише, говори:
"Тодорке, мила невесто,
мене ме, мила, хванаха,
за бягство ме осъдиха
в кал и вода да лежа,
в студен бял гроб да гния.
За мене не се надявай
и ти се, мила, ожени,
но гледай, мила Тодорке,
кат мене да те обича.
Ей сега ще та разплача -
Иванча добре да гледаш,
при първа майка, втори баща
и чуждата хурка да предеш,
Иванчо да го изучиш!"
Това кат си Цоньо написа,
Богу си душа предаде.
Мина се, мина не много,
Тодорка си писмо получи,
получи, та го прочете -
дребни си сълзи пророни.
Иванчо майка си попита:
- Защо ми, мале, ти плачеш,
дали за тейко си спомняш,
или ти ази дотежах?
Тодорка дума Иванчо:
- Иванчо, синко Иванчо,
защо ти ще ми дотежиш...
От татко ти писмо получих,
татко ти пише, говори:
"Чуждата хурка да преда,
на книга да те науча..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010