* * *

Песни за военнопленници

Като се войната българска обяви
всички войници на фронта отиват.
Кънчо кръчмарят и той на фронта отива.
Кънчо Добранке продума:
- Добранке, добра Добранке,
аз на фронта заминавам,
може би да се върна,
може би да не се върна.
Добре да гледаш момчето
и мене да не забравяш.
Като са на фронта стигнали,
Кънча с двама другари
напред патрул пратили.
Нали се в мъглата объркали
и на турските постове се натъкнали,
и тъй ги турците пленяват,
и ги в Цариграда закарват.
Нали бе Кънчо хубавец
на един бей го предали,
на бея слуга да бъде.
Беят кадънче имаше,
то се в Кънча влюбило
и на баща си думаше:
- Аз, татко, Кънча искам,
за него да се омъжа!
Тогаз беят се чуди какво да прави.
Бея ходжите събрал, да ги пита
турска вяра на българска да дава.
Ходжите му казали:
- Най-напред ще го покръстим
на нашата турска вяра!
И тъй го Хасан кръстили.
Стоял е Кънчо не много, не малко
около седем-осем години,
до две деца добили
Кънчо на Фатме продума:
- Имам работа в Одрин.
Там имам сметки да оправям.
Бея ги пусна и много пари им даде.
Като в Одрин стигнаха
на хотел "Парам" преспаха.
Сутринта, като станаха,
Кънчо на Фатме продума:
- Ти, Фатме, стой тука,
аз малко на вън ще отида.
Като навън излезе
право на гарата отиде.
Там той български войници завари.
Той на войници думаше:
- И аз съм, братя, българин
пленен още от дванайста година.
Сега момента намерих
в България да се завърна.
И войниците го приели,
с шинела и раниците покрили.
Като се в село завърнал
право си в тях отиде.
В кръчмата като влезе
всички хора той почерпи
и на кръчмаря продума:
- Къде е, момче, баща ти?
Имам сметки с него.
Момчето му отговорило:
- Мене ми са бащата изгуби
още в Балканската война,
такива сметки не ми е оставял.
Момчето излиза горе в стаята,
гледа на баща си портрета;
то на майка си думаше:
- Непознат човек влезе в кръчмата,
много мяза на татка.
Тогава майка му слезе долу в кръчмата,
чак тогава са разбрали,
че е Кънчо същият;
той на Добранка думаше:
- Ще ли ме в къщи приемете
като съм турчин покръстен?
Фатмето стояло от сутринта до вечерта;
като разбрало, че Кънчо избягал,
отива в Цариград при баща си
и всичко му разправи.
Тогава бея намислил -
двама турци от Цариград изпратил
като търговци, добитък да прекупуват.
Като им обещал много пари да им плати,
на Кънча главата да донесат,
Кънчо от Каратаир, Пловдивско.
Като селото стигнаха,
за Кънча те попитаха,
Кънчо за преводчик да стане.
Като през една гора вървяха,
там на Кънча главата вземаха.
Когато през граница минаха
нашите постови ги хванаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010