* * *

Песни за военнопленници

Като се война обяви
всички на война отиват
и Кънчо, и той отива.
Негова булка Тодорка,
като си Къна изпраща,
тя си на Къна думаше:
- Кънчо ле, първо венчило,
по-честичко писма да пращаш,
да не се, либе, забравим!
Кънчо Тодорка думаше:
- Добре да гледаш децата
и мене да не забравиш!
Като си Кънчо отива,
на първо сражение
са Кънчо пленили,
седял е седем години.
Един ден Кънчо пуснали
в града да се разходи,
из града Мала Азия.
Кънчо из града ходеше,
нали бе Кънчо хубавец,
хубавец Кънчо, приличен,
де го ханъма съгледа,
много го ханъма хареса
и като си у тях отиде,
и на татко си думаше:
- Буба ле, буба бейова,
какъв си войник аз видях,
такъв си войник нямаме
из цялата Мала Азия.
Хайде, буба, да го вземеме,
на мене зет да стане!
Беят при Кънчо отива
и той си на Кънчо думаше:
- Кънчо ле, кара дяволе,
хайде на мен зет да станеш!
Нали се Кънчо съгласи
на бея зет да стане,
кобур жълти жълтици
и ги на Кънча предава,
и с ханъмка събира.
Малко са, много ходили,
цели ми седем години,
до две са деца имали -
момченце и момиченце.
Един ден двамата излезли
из града да се разходят.
Нали си Кънчо намисли
от ханъмка да си избяга
и за България потегли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010