* * *

Песни за военнопленници

Слушайте, братя българи,
аз песен ще ви изпея
за онези войни големи.
Вий знайте всички, помните,
колко войници избиха,
колко ранени дойдоха
и колко пленници плениха,
заедно с тях плениха
и този Коце Даскала,
че го Коце закарали
в остров Крит откарали.
Слугувал Коце, робувал,
цели дванайсет години.
Нали му Коце домъчня
за негово първо венчило,
за негови дребни дечица
и за негови равни дворове.
Чуди са Коце, мае са,
как да си Коце избяга
и в България да отиде.
Най-после Коце намислил
и тъй се Коце запознал
с едно младо гърченце,
гърченце, младо търговче.
Коце на гърчето дума:
- Слушай ме, момче, да кажа,
аз ще те тебе помоля,
ти да ми паспорт извадиш,
аз в България да отида,
там имам баща болярин,
много ще пари да взема
и при тебе ще се завърна,
двама ний ще търгуваме.
Кат зачу гърче тез думи,
на Коце паспорт извади,
извади и го заверил,
и го на Коце предава.
Коце паспорт получил
и на пристанище отива,
параход за България имало,
Коце се на параход той качил.
Ето параход потеглил,
Коце в параход запява.
Пътувал, що е пътувал,
цяла ми една седмица,
ето параход пристигнал
на българско пристанище.
Коце от параход той слезе
и в България навлиза.
И тъй се Коце отправя
към негово село рождено.
Като в село той отишъл,
най-напред срещнал чина си,
негова чина Иванца.
Коце й селям отдава,
тя му селям приима,
по гласа Коце познала
и си на Коце казала:
- Ти ли си Коце Даскала,
я ела, Коце, при мене,
аз да ти нещо разправя!
Ти знаеш, Коце, ти помниш,
става дванайсет години,
както си се, Коце, отстранил
от твойто първо венчило,
от твоите дребни дечица,
от твоите равни дворове.
Дворове ти запустяха,
дечица ти оголяха.
Че ний се, Коце, събрахме,
твоите и нейни близки роднини,
а че Марийка принудихме,
тя да се Марийка ожени.
И се Марийка ожени
за едно младо русначе,
русначе, младо казаче.
Русначе добро излезе,
то й дворове нареди
и й децата изгледа.
На най-голямата ти - Марийка,
днес й е, Коце, сватбата,
побързай, Коце, побързай,
дано си сватба завариш.
Кат зачу Коце тез думи,
много му мъчно станало
и тъй са Коце отправи
към негови равни дворове.
Като сред двори той влезнал,
сред двори - трапеза голяма,
на трапезата стояха
сватове и стари кумове.
И тъй си Коце поседнал
на трапезата накрая.
Ето сватбата ще тръгва,
булка на кола качили,
ах, че се Коце изпровикнал:
- Бре, ей ви вази, сватове,
сватове и стари кумове,
я си булката от кола свалете,
да дойде булка при мене,
аз да й на булка честитя
и бакшиш да й харижа!
Бре, тези стари сватове,
сватове и стари кумове,
те си булката свалили.
Ах, тази булка Марийка,
тя се към Коце отправи
и си при Коце отива,
ръка си булка подаде,
той да й Коце честити.
Коце я за ръка улавя,
нали е баща същия,
той си Марийка прегърнал,
поискал да я целуне.
Ах, този млад младоженик,
като туй чудо съгледал,
пищов от пояс извадил,
и го към Коце отправил,
и се изясно изпровикнал:
- Бре, хей ва вази, сватове,
сватове и стари кумове,
какъв е този човек непознат,
дето ми булче прегръща
и иска да го целува?!
Негова чина Иванца
до младоженик седяла
и си на младоженик казала:
- Пищов си в пояс ти скривай,
той не е човек непознат -
на Марийка баща същия,
на тебе дядо ще стане!
Ах, този Коце Даскала,
пак се изясно изпровикна:
- Тодорке, любе Тодорке,
я излез, любе, из къщи,
ела си, Тодорке, при мене!
Ах, тази булка Тодорка,
като си Коце зачува,
по гласа тя го познава,
бързо си навън излазя
и си при Коце отива.
Те се двамата прегръщат -
да видиш милост на света,
и тази сватба голяма,
колкото беше голяма,
дваж по-голяма станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010