|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Песни за военнопленници
Йордан ми пленник остана,
долу ми, долу ми в Гърция,
че стоя и робува
цели ми двадесет години.
На Йордан много дотегна
и на другари думаше:
- Утре е, братя, Никулден -
празника на рибарите,
него го всички празнуват,
лодките им са свободни,
да вземем лодка да откраднем,
със нея да избягаме.
Решили и го сторили.
През нощта стават, отиват
и са във лодка качили,
във Цариграда стигнали.
Там наши консул намират,
консула тогаз нарежда -
дават им фасо билети,
за България ги изпращат.
Йордан във село пристига,
в негова кръчма той влиза,
шише ракия поръчва
на своето момче Петърчо.
Йордан дума Петърчо:
- Къде е, момче, татко ти?
- Татко го, чичко, убиха
при Комарево полето,
преди ми двадесет години.
- Ами къде е, момче, майка ти?
На нея хабер аз нося
от вашия татко рождени,
че ние бяхме с него заедно,
цели ми двадесет години.
- Мама е, чичо, вкъщи,
сватба вкъщи имаме
на най-малкото братченце,
родено кат татко замина.
Хай да идем, чичко, вкъщи
и ти сватбата да видиш,
и на мама да разкажеш,
как сте със татко живели.
Като са в двора навлезли,
с черна забрадка Йорданица
изпраща гости, посреща,
и тя Йордана посрещна.
Посрещна, вкъщи заведе,
без да го тя познае.
Като са вкъщи отишли,
Йордан развърза раница,
от раница портрет извади,
дето се бяха снимали
преди ми двадесет години.
Кат видя Анка портрета,
викна горката да плаче,
с две го ръце прегърна.
Козловец, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|