|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Песни за военнопленници
Като се война обяви,
с турците и с българите,
всички на война ще идат
и тези трима братя,
на дядо Добри синове,
и тримата бяха женени,
и на война отидоха.
Като на фронта стигнаха,
силен се огън открива,
много войници избиха,
още повече раниха,
а тях трима плениха
и в Гърция откараха.
С работа са ги измъчвали
и те един ден се нагласяват,
сутринта рано строяват,
за занаяти ги изпитват,
кой какъв занаят има,
а те трима казали,
че били стари рибари,
знаели лодка да карат.
Че началникът им повярва
и им лодка предаде,
ходили и ловили седем години.
Един ден се нагласяват
началникът си да излъжат,
че много риба найдили,
да искат хляб за пет дена.
Вечерта, като си отиват,
на началникът долагат,
че много риба найдили:
- Дайте ни хляб за пет дена,
че ще ловим дорде я изловим,
тогава ще се завърнем.
И началникът им повярвал,
дал им хляб за пет дена.
Когато си хлябът вземаха
и си на лодка пуснаха,
потеглят за в България.
Цялата нощ са вървели,
силна е буря излязла,
морето се разиграло.
Викнали и са плакали,
докато глад имали,
че се изгубила бурята.
Като вървели пет дена
и хляба са си свършили,
нямало е бряг да черней,
на осмия ден видели
като се брега черней.
Че са съгледали тримата
нашите предни постове.
Нашите предни постове
почнали да ги обстрелват,
тогаз те ризи хвърлили
и за знакове ги вдигнали.
Като накрая слезли,
лодка им вземали,
при консула ги откарали,
той да ги питал и разпитвал -
от къде са и от къде идат.
Те му всичко разправили,
че били в Гърция острови
и много българи с тях,
и консулът ги освободил,
и ги изпратил да си идат
за тяхно село Даутлии.
Това бе на Великден,
Великден, първия ден.
Като в село влязоха
младите хоро играеха,
пък старите - в кръчмите.
Като си на кръчма отиват,
отвънка седнал баща им,
кахърен и угрижен,
те при него отиват
и баща си попитали:
- Защо си, дядо, самичък,
защо си толкоз кахърен?
А той им отговори:
- Ой ви ва вази, пътници,
като ме питате - да ви кажа.
Имах трима синове,
трима бяха женени
и тримата във война отидоха.
Стана вече седем години
никакъв хабер нямам -
дали са живи или не...
А пък на най-малкия, Кръстю,
булката му се ожени,
ей сега мина покрай мен
и добър ден не ми каза.
И затуй съм толкоз кахърен...
Пък те му отговориха:
- Не можеш ли да ни познаеш,
че ние сме твоите синове?!
Тогава той ги съгледва,
че се виком провикна:
- Ой те теб бе, кръчмарино,
давай, всички почерпи,
че мойте синове си дойдоха!
Като за вкъщи отиваха,
а Кръстьовица, булка хубава,
тя на хорото играела,
а като са й казали,
тя пред Кръстьо отива
и му се молба молеше,
грешката да й опрости,
която я била сторила,
а пък той й отговорил:
- Махни се от мене,
аз не те искам вече!
И тя като се ядосала,
бързо си ножче намерила
и тамо, пред него, се е заклала.
Великден, вторият ден,
вместо да ядат и да пият,
те си смъртник изпращат.
Кормянско, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|