* * *

Песни за военнопленници

Кънчо ле, младо бакалче!
Като се война започна
на тая турска граница,
всички войски са тръгнали
и Кънчо, и той ще иде,
млада си булка оставя
и две ми мъжки дечица.
Кънчо й наръчва, поръчва:
- Добре бе, първо венчило,
язе на фронта заминвам,
тебе те тука оставам
със две ми мъжки дечица.
Кръчмата да си подръжваш,
със тях децата да храниш.
Едно ти, либе, поръчвам,
доде ти книга престигне,
да не ме, либе, забравиш.
Всички са войски тръгнали
и Кънчо, и той замина,
Бързо си фронта стигнаха,
набързо се окупираха,
всички в окопи легнаха.
През нощта, като мръкнало,
турци напред настъпили,
всички в окопи избили,
само е Кънчо останал,
него го живо хванали,
и па си турски думали:
- А да го убийм гяуро!
Кънчо бе много красиво,
един бег го е харесал
за слуга да го заведе.
Прибра го бего за слуга.
Слугува Кънчо, слугува
цели ми до три години.
Бегова гюзел Фатмана,
като е Кънчо гледала,
тя се е в Кънчо влюбила
и на баща си продума:
- Буба ле, буба бейо ли,
я ще ме дадеш на Кънчо,
я сама ще се убия!
Чуди се бего, мае се,
дали си Фатмана убие,
или Кънчо да си потурчи.
Веднага бейо измисли
и Кънчо да си потурчи.
Веднага ходжи довели,
веднага Кънчо потурчват.
Седел е Кънчо, седел е
цели ми до три години,
имал е Кънчо две деца.
На Кънчо вече дотегна,
като си Кънчо мислеше
за негови мъжки дечица,
за негово първо венчило.
Най-после Кънчо измисли,
почнал е хитро да лъже
и на бего си продума:
- Бего ле, бего бейо ле,
язе бех в Одрин касапин,
там имам сметки да сбирам,
ще ида да ги събера.
Кънчова гюзел Фатмана,
тя си на Кънчо не вярва
и тя си с Кънчо тръгнува.
Вървели, що са вървели,
близо до Одрин стигнали,
Кънчо я хитро лъжеше:
- Фатмано, либе Фатмано,
постой, почакай, Фатмано,
ще ида сметки да сбирам.
Като се Кънчо захътна,
българе трена вяхали,
Кънчо се бързо покачи.
Българи Кънчо гонеха:
- Назад, назад, мръсни турчино,
не искаме при назе турчин.
Кънчо си жално заплака:
- Братя бе, братя българе,
и аз съм, братя, българин,
насила съм си потурчен,
прикрийте ме язе да мина,
в България да си замина.
Българе Кънчо закриха,
със шинели са го покрили,
доде граница минаха.
Право си Кънчо отиде
във неговата си кръчма,
във кръчмата ми седеха
двамина млади кръчмаре.
Кънчо им дума продума:
- Кръчмари, млади кръчмари,
къде е, кръчмари, баща ви?
- Баща ни, турчин, загина
още през турската война.
- Къде е, кръчмари, майка ви?
- Мама е, турчин, у дома.
- Идете я, момчета, викайте,
имаме сметки за сбиране.
Момчета в къщи отиват:
- Я ела, мамо, в кръчмата,
един те турчин повика,
нещо сте имали сметки.
Тогаз си она отива.
Га вижда Кънчо във кръчма,
тогаз го она прегърна.
Кънчо й дума, продума:
- Добро бе, първо венчило,
язе съм, либе, потурчен,
дай дрехи да се обличам.
Ако не ме, либе, прибереш,
пак да се назад повърна.
Веднага дрехи му дала
да си се Кънчо облече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010