* * *

Песни за военнопленници

Йордан ми пленник остана
през осемнадесета година,
че стоял Йордан, робувал
цели ми двайсет години.
На Йордан робство дотегна
и на другари думаше:
- Днеска е, братя, Никулден,
празникът на рибарите,
хайде ние лодка да вземем,
със нея да избягаме.
Сторили и направили,
през нощта стават, отиват,
рибарска лодка те вземат
и за Цариграда потеглят.
Кога са Цариграда стигнали,
право при консула отишле
и се на консула молели -
в България да ги пусне.
В България като стигнаха,
Йордан си в село отиде,
в негова кръчма той влезе,
поръча шише ракия
при свойто момче Петърчо.
Шише с ракия подава,
татко си без да познава.
Тогаз Йордан го попита:
- Къде е, момче, татко ти?
- За татко, чичо, не питай,
татко е пленник останал
през осемнайста година
при Куманово в полето.
Станало е двайсет години...
- Ами къде е, момче, майка ти,
на нея да й разкажа,
как ний двама робувахме,
със твоя баща Йорданчо.
- Мама е в къщи, бе, чичко,
ние днеска сватба правиме
на най-малкото братченце,
родено кат татко заминал.
Кат се тогава родило,
негово име сложили.
Ела във къщи, бе, чичко,
на мама да разкажеш.
На мама да кажеш, бе чичко,
как сте се с татко събрали,
как сте с татко живели
и робство с него карали.
Петър баща си поведе.
През двори като минаваха,
сред двори хоро играят
все млади момци и моми.
Във черна кърпа Йорданца,
тя си гости посреща.
Тя си Йордана посрещна,
без да го и тя познае.
Във къщи като влязоха,
Йордан на Анка продума:
- Събери, Анке, децата
за татко им да разкажа.
Като се всички събраха,
торба от рамо той свали,
от нея портрет извади
и го на Анка подаде.
Като портрета видяла,
тогаз го Анка познала.
Викнала, та заплакала,
с две го е ръце прегърнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010