* * *

Песни за военнопленници

Като войната обявява,
войната Европейската,
в деветстотин и петнайста година,
всички на война отиват,
оставят жени и деца,
оставят бащи и майки.
И тоз ми сиромах Стояна
и той на война ще иде,
на булчето си продума:
- Тинке ле, първо венчило,
да си ръката подадеш,
последна прошка да вземем,
аз на война отивам,
тебе те тука оставям
с мъжка рожба на ръце,
Стоянчо на шест месеца,
под людски стрехи оставяш,
без една пара в ръка.
И още на тебе поръчвам
добре да гледаш Стоянча,
пък и мене да не забравяш!
Нали ми Стоян потегли,
във Враца в полка отива,
полка потегля
и на Сръбската граница стига.
Там са със Сърбите срещнаха,
срещнаха и сражаваха.
Нали напред настъпиха,
тогаз ги Сърбите ограждат,
няколко души пленяват,
Стоян в числото бе влиза.
Тогаз ги те подкарват,
оттатък в стара Гърция закарват,
у пусти незнайни острови.
Колко време са продължи -
таман ми до три години.
Който ми жив остана
по домовете си се завърна,
който по балканите остана,
за тях "Бог да прости!" кажете,
който ми пленник остана,
за тях се никой ни грижи.
В хиляда деветстотин
двайсе и седма година
на Стоянча много дотегна
туй пусто ми робство.
Намислил ми Стоян да бяга,
да мъчи да се избави.
Потърсил Стоян другари,
потърсил и намерил
петнайсет души станали,
среднощ от лагера излизат,
на Бяло море край брега отиват,
покрай брега на изток вървели.
Моторна лодка намират,
в лодката бързо седнали,
другари лопати управляват,
Стоян кормило държеше.
Навътре в морето те влизат,
Стоян мотора запали.
Цяла нощ са вървели,
отсам у стара Гърция минават,
лодката на място оставят,
за Атина града потеглят.
Когато в Атина стигнали,
пред Българското консулство се явяват.
Наред се те строяват,
Стоян на чело застава.
Ето и консула пристига,
той пленници запита:
- Кой и отнякъде й от България? -
Стоян консула продума:
- Ний досега бяхме пусти пленници,
сега сварихме, та избягахме,
но за нас никой се не грижи.
Правете, какво струвайте,
нази в България прекарайте.
Тогаз консула нарежда,
постул билети издава
и ги в България прекарва.
Като в България минават,
всичките у София отиват.
Стоянови верни другари,
със Стояна сбогом вземали
и по домовете си тръгнали.
Стоян у София остава,
из града се разхожда
и армагани купува
за неговото момче Стоянчо.
Тогаз ми Стоян потегли
за тяхното село Брегово.
Като в село той стига,
на техни порти похлопва,
негово дете Стоянчо,
дето на шест месеца остави,
а на дванайсе години завари,
сред двора е то играело.
Стоян Стоянча запита:
- Къде е, момче, майка ти?
Стоянчо нали отговаря:
- Твърде сме ние сиромаси,
майка в махалата отиде
за парче хлебец да работи.
- Иди, момче, да я намериш,
да я намериш и да й кажеш,
че за вази писмо аз нося,
да дойди писмо да получи!
Стоянчо отива, майка си намира
и сичко той й разправи.
И двамата обратно повръщат.
Като в двора те влизат,
Тинка Стояна кат вижда,
видяла и познала,
макар и да е окъсан, небръснат
и толкоз години минали.
Викнала Тинка да плаче
и Стояна прегръща,
и на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчило,
толкоз години ще стане
откак си се, Стояне, изгубил,
от какво ти беше сърцето,
та тъй ли не се обади,
нито писмо да пишеш?
Стоян на Тинка продума:
- Тинке ле, първо венчило,
нази ни, Тинке, плениха
около петнайста година,
после ни нази закараха
в пусти незнайни острови,
не можем да ти се обадим,
нито писмо да напишем,
сега сварихме, та избягахме...
Тинка Стоянча на ръце вземала
и го на Стояна предала,
хем на Стоянча продума:
- Тоз е, синко, баща ти,
я да го него целунеш!
Стоян Стоянча поема,
прегръща и със сълзи облива,
из джобове Стоян бърка,
армаган бързо изважда
и на Стоянча предава.
Та тъй им Господ помогна,
тримата да се съберат,
наново да си заживеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010