|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Песни за военнопленници
Йордан ми пленник остана там долу,
там долу в Сърбия при Отоманското поле.
Стоял ми Йордан, робувал,
цели ми двайсет години.
Него му вече дотегна
пленничество да кара,
той на дружина продума:
- Другари, верни сговорни,
днеска е, братя, Никулден,
празника на рибарите!
Хайде да идем, да вземем
една си лодка да откраднем,
лодките им са свободни,
със нея да избягаме!
Както решили и сторили.
Една си лодка вземали,
със нея те си избягват.
Като са граница стигнали,
български консул намират,
пасул билети разписва.
Всеки за в къщи потегля.
Йордан във село кат стига,
сред село кръчма голяма,
негово я момче държеше.
Той във кръчмата улиза,
той на кръчмари думаше:
- Накъде й, баща ти,
при него съм аз работил,
имам пари да му дължа.
- Татко е, чичо, останал
пленник долу в Сърбия,
станало двайсе години
не съм баща си аз видял.
- А къде й, момче, майка ти?
Може би и тя да знае?
- Ние си, чичко, сватба днеска имаме
на най-малкото братченце!
Роди се когат татко замина,
на негово име го кръстихме.
Хайде да те, чичко, заведа
на наш'та сватба голяма!
Петър баща си повежда.
Като през двори минаха
сред двор хоро голямо,
все млади моми и момци.
Йорданца в черна забрадка
тя на сдурмата седеше,
наред сватбари даряваше.
Йордан на Петра думаше:
- Повикай, момче, майка си,
нещо да й разкажа,
за твоя баща милия,
дет'сме заедно стоели
цели ми двайсе години!
Петър майка си повика.
Той на Петрана думаше:
- Събери, Петрано, децата.
Тя е децата събрала.
Йордан си снимка извади,
дето са от млади снимани.
Същата и Петрана имаше.
Тогаз го й Петрана познала,
жално-милно заплака
и си Йордана прегърна
Да н' би чудо станало,
не би се пяла песента
по сватби и по сборове.
Хлебарово, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|