* * *

Песни за военнопленници

Дванайстата, мамо, година,
като се война обявила,
всички са на война отишли.
Кънчо си на порти излезна.
Радка си на Кънчо продума:
- При кого ме мене остави,
да седим, либе, да чекам?
Вървел ми Кънчо, вървел ми,
де ли го турци хванали,
хванали и го пленили
Стоял ми е Кънчо пленен
двайсет и четир години.
Най-после Кънчо решава -
главата да му отрежат
или дома да се върне.
Успел ми Кънчо, избегал.
Вървел ми Кънчо, вървел ми
къде ли Кънчо да случи,
у свойта кръчма надникна.
Младо кръчмарче седеше
и сладко вино продаваше.
Пътник кръчмарче продума:
- Я иди извикай майка си,
стари борчове да плащам.
Стоян си при майка отиде
и си на майка продума:
- Я вземи, мамо, тефтера,
на кръчмата го отнеси,
пътници борчове да плащат.
Радка си тефтер вземала
и на кръчмата отиде.
Като си на врати надникна,
викна ми Радка да плаче:
- Стояне, сине Стояне,
това е, сине, баща ти,
дето на война отиде.
Я вземи, сине, сладко вино
и татко си почерпи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010